Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
— Ние сме в състояние на война — приключи той. — Вие и останалите в армията получихте законни заповеди от владетелите на Нуманция. Сега просто ги изпълнете, сър.
Същата вечер пиконосците бяха върнати в отбранителния кръг и получиха цяла нощ почивка и възможност да почистят дрехите и снаряжението си. Използвах това време, за да се видя с Маран.
Все още бях толкова потиснат от гледката с мъртвото дете, че не чувствах нито похот, нито страст. Разказах на Маран за случилото се и тя се ужаси също като мен. След малко промълви:
— Не знам какво да ти кажа, обич моя. Мога ли да направя нещо?
— Не знам дали изобщо може да се направи нещо — отвърнах искрено. — Чувствам се все едно, че са ме хвърлили в някаква мръсна локва и колкото повече се опитвам да се измъкна, толкова повече затъвам.
Станах, отидох до прозореца и се загледах към града. Маран дойде при мен.
— Може да прозвучи глупаво — промълви тя. — Но помниш ли как изглеждаше миналата седмица? Виждахме само пожари и мрак. Виж сега.
Отдалече и в тъмното, градът наистина като че ли се връщаше към нормалното. По хълмовете, където живееха богатите, вече тук-там примигваха светлини — по-смелите от знатното съсловие бяха намерили кураж да се върнат по домовете си. Газта по булевардите около двореца също беше запалена и всичко изглеждаше почти като преди, въпреки че имаше твърде много петна от непрогледен мрак и развалини.
— Хайде, мили Дамастес — промълви тя. — Никакъв отговор не знам, ти също. Но имаме един друг и можем да поспим, и може би утре ще е по-леко.
Беше права. Взех я в обятията си и нежно я погалих по меката коса.
От горния етаж, в покоите на Тенедос, чух гръм и трясък. Измъкнах меча от ножницата, изхвърчах през вратата и нагоре по стълбите. Кучите синове бяха успели да се доберат до ясновидеца!
Заблъсках с юмрук по вратата и Тенедос я отвори.
— Добре ли сте?
— Да. Всичко е наред — погледна над рамото ми, обърнах се и видях други мъже, напиращи по стълбището с извадени оръжия. — Провалих един свой експеримент — обясни той. — Няма защо да се тревожите. Моите извинения.
Последва сумтене и смях, след като спасителите се огледаха — изхвърчали кой по долна риза, кой по гащи, кой с един ботуш, след което се изнизаха по стаите си. Аз обаче се задържах и надникнах през вратата. В работната му стая цареше пълна бъркотия, парчета мрамор се бяха пръснали навсякъде по пода.
— Велики богове! — възкликнах. — Какво стана?
— Изпробвах едно заклинание, което всъщност не се обърка, както им казах, а тъкмо обратното. Слава на Сайонджи, че дадох на Расена силна доза приспивателно.
На една кръгла маса имаше изрязан издължен триъгълник с изписани около него символи. В центъра на триъгълника имаше кръг, а в него — нещо, което в първия миг помислих за купчинка скъпоценни камъни. Погледнах по-внимателно и видях, че примигващите отражения от огъня в камината идват от най-обикновени парченца счупено стъкло.
— Какво е това?
— Това е, или по-точно мисля, че е точно каквото търсех.
— Което означава?
— Което означава, че се позовавам на привилегията на магьосника да е загадъчен и че ще ти кажа повече, когато сам реша… или когато заклинанието бъде приложено. Надявам се да стане след не повече от ден-два. Благодаря ти за бързата реакция, Дамастес. А сега — лека нощ.
Свих рамене и си тръгнах. Щом Тенедос бе решил да не ми казва, нищо не можех да направя, за да измъкна и дума от него. Казах на Маран за случилото се, докато се събличах. После гледката с онова момче, лежащо мъртво на улицата, се върна отново в ума ми.
Потръпнах и легнах. Маран ме погледна в очите.
— Искаш ли да се любим?
— Не. Не мисля, че ще мога.
Тя духна светилника и прошепна в тишината:
— Искаш ли да те прегърна?
— Повече от всичко.
Прегърна ме и отпусна глава на рамото ми. Погалих гладкото й лице. След малко тя въздъхна леко и заспа. Лежах буден още дълго, загледан в тъмното.
Товиетите бяха прекършени. Всички квартали бяха усмирени, въпреки че, разбира се, никой с капка разум в главата не излизаше нощем, пък и денем хората ходеха на групи от поне десетина души.