Любовникът на девицата

— Значи сключихте мир — поиска да се увери тя, знаейки, че той никога нямаше да тръгне от Шотландия, без да е довършил задачата си.

— Да — каза той кратко.

— Не изглеждаш много радостен: не си ли блажен миротворец?

Той я стрелна с поглед, какъвто тя не бе виждала никога преди. Изглеждаше наскърбен, сякаш бе понесъл удар: не върху гордостта си, не върху амбицията си, а сякаш бе предаден от приятел.

— Не съм — каза той. — Това е най-добрият мирен договор, на който можехме да се надяваме. Френската армия ще се оттегли, интересите на Англия в Шотландия са признати, и всичко това — почти без нито един изстрел. Това би трябвало да е най-великото събитие в живота ми, моят триумф. Да победим французите би било славно събитие по всяко време; но да ги победим, когато в страната цари разделение, а хазната е банкрутирала, с армия без заплати, водена от жена, е почти чудо.

— И въпреки това? — попита тя, продължавайки да не разбира.

— Някой е настроил кралицата срещу мен — каза той простичко. — Получих писмо, което би ме накарало да се разплача, ако не знаех, че съм направил за нея най-доброто, което можеше да бъде направено.

— Писмо от нея?

— Писмо, в което иска от мен луната и звездите, освен мира в Шотландия — каза той. — И предполагам, че няма да е доволна, когато й кажа, че мога да й дам само мир в Шотландия.

— Тя не е глупачка — изтъкна Милдред. — Ако й кажеш истината, тя ще я изслуша. Ще разбере, че си направил най-доброто, което можеш, и повече, отколкото всеки друг би могъл да направи.

— Тя е влюбена — каза той кратко. — Съмнявам се, че може да чува нещо друго, освен гласа на сърцето си.

— Дъдли?

— Кой друг?

— Значи това продължава — каза тя. — Дори тук чуваме такива скандални слухове, че не би повярвал.

— Вярвам — каза той. — Повечето от тях са верни.

— Говори се, че двамата са женени и че тя крие неговото дете.

— Ето това вече е лъжа — каза Сесил. — Но не се съмнявам, че тя би се омъжила за него, ако той беше свободен.

— И той ли е отровил ума й и я е настроил против теб?

Той кимна.

— Така смятам. В двора може да има само един фаворит. Мислех си, че тя може да се наслаждава на компанията му и да приема съветите ми; но когато се налага да замина, тя разчита както на компанията, така и на съветите му, а той е много безразсъден съветник.

Милдред се надигна от стола си, дойде да застане до него и сложи ръка на рамото му.

— Какво ще правиш, Уилям?

— Ще отида в двора — каза той. — Ще й докладвам. Бях ощетен със стотици лири, а сега не очаквам нито обезщетение, нито признателност. Ако тя не пожелае да приеме съветите ми, ще трябва да я напусна, както веднъж вече заплаших да сторя. Тогава тя не успя да се справи без мен, ще видим дали ще може да се справи без мен сега.

Тя беше потресена.

— Уилям, не можеш да я оставиш на онзи красив млад изменник. Не можеш да оставиш Англия да бъде управлявана от тях двамата. Това означава да хвърлиш страната ни в ръцете на високомерни деца. Не можеш да оставиш нашата църква в ръцете им. Тя не бива да им се поверява. Те са прелюбодейци. Трябва да бъдеш неин съветник. Трябва да я спасиш от нея самата.