Любовникът на девицата

— Малко повече от собственото им тегло — каза тя с много слаб глас.

— Не номиналната им стойност?

Тя поклати мълчаливо глава.

— Изтегляме от обръщение монетите и пускаме нови — каза тя. — Това е планът на Грешам — ти самият знаеш за него. Трябва да изсечем монетите наново.

Робърт пусна ръката й и отиде до центъра на стаята, докато тя седеше и го наблюдаваше, питайки се какво ще направи. Осъзна, че чувството, от което се присвиваше стомахът й, беше страх. За първи път в живота си се страхуваше какво мисли за нея някой мъж — не по политически причини, а от любов.

— Робърт, не ми се сърди. Нямах намерение да те поставям в неизгодна позиция — каза тя и долови слабостта в собствения си глас. — Трябва да знаеш, че не бих те поставила в неизгодно положение — тъкмо теб! Засипах те с постове и длъжности.

— Знам — каза той кратко. — Отчасти именно това ме удивява. Че с едната ръка даваш, а с другата ме мамиш. Поведение на развратница, всъщност. Не помисли ли, че това ще ми струва пари?

Тя ахна.

— Помислих само, че това трябва да бъде тайна, голяма тайна, иначе всички ще започнат да правят размени и монетите ще бъдат приемани все по-зле и по-зле — каза тя бързо. — Робърт, ужасно е да знаеш, че хората смятат собствените ти монети за почти лишени от стойност. Трябва да поправим това, а всички обвиняват мен, задето се е объркало.

— Тайна, която ти скри от мен — каза той. — От своя съпруг.

— Не бяхме сгодени, когато започна подготовката — каза тя смирено. — Сега разбирам, че трябваше да ти кажа. Просто заради Шотландия всичко ми изхвръкна от…

— Сега в Шотландия има мир — каза той твърдо. — И се опитай да не забравяш, че сме женени и че не бива да имаш тайни от мен. Върви и се облечи, Елизабет, а когато излезеш, ще ми разкажеш абсолютно всичко, за което ти и Сесил сте се споразумели и сте планирали заедно. Няма да позволя да ме правят на глупак. Няма да имаш тайни с друг мъж зад гърба ми. Това означава да ме превърнеш в рогоносец, а аз няма да нося рога заради теб.

За миг си помисли, че е стигнал твърде далече, но тя се изправи на крака и тръгна към спалнята си.

— Ще ти изпратя прислужниците — каза той, възползвайки се от покорството й. — А после ще проведем дълъг разговор.

Тя спря за миг на вратата и погледна назад към него:

— Моля те, не ми се сърди. Не исках да те обидя. Никога не бих те оскърбила нарочно. Знаеш как беше това лято. Ще ти казвам всичко.

Сега беше моментът да я възнагради за извинението й. Той прекоси стаята и целуна пръстите й, а после — устните.

— Ти си моята любима — каза той. — Ти и аз сме истинското злато, и към него няма да се смеси нищо, което да го развали. Между нас винаги ще има пълна честност и откритост. Тогава ще мога да те съветвам и да ти помагам, и няма да е нужно да се обръщаш към друг.

Почувства как устата й се разтвори под целувката му, когато тя се усмихна.