Първият закон

— Само дето Джърсън сигурно вече е унищожил касетата — отбеляза Глицки.

— А може би не е — обади се Джина. — Особено ако смята, че никой друг не знае за нея.

Харди кимна на Глицки.

— Ейб, да допуснем, че Джърсън не подозира, че ти си в течение.

— Сигурен съм, че не знае. Специално помолих Пол да държи двама ни с теб настрана, а ако някой на света може да го направи, това е той.

— Ето, виждаш ли?

Харди вдигна ръце, сякаш е доказал нещо.

— Какво? — попита Глицки. — Сигурно загрявам бавно, но просто не разбирам какво целиш.

— Добре, да караме полека. Какво ти каза Пол?

Глицки не беше сигурен накъде са тръгнали нещата, но Харди явно имаше някаква идея, а в този момент си струваше да пробват всичко.

— Само това, че е открил отпечатъци на Сефия и Рее в дома на Холидей. Имал и запис и щял да отиде да го пусне на Джърсън. — Глицки вдигна рамене, свали ги и заключи: — Това е всичко.

Харди погледна към другия край на стаята.

— Джина, ти схващаш ли?

Тя кимна.

Отново погледна към Глицки.

— Ейб, сега можеш да отидеш при някой съдия и да направиш писмена клетвена декларация, която може да се окаже достатъчна причина за обиск на кабинета на Джърсън, и дори на дома му, за касетата. Възможно е дори при записа да намерят копие от молбата на Тию за снемане на отпечатъци и от резултатите, което ще покаже, че Джърсън е съзнавал значението на записа.

Роук се бе преместила напред към ръба на канапето.

— Значи искаш да кажеш, че Ейб може да издейства заповед за обиск на кабинета и дома на Джърсън, без никой друг в управлението да узнае за това?

— Да, това е идеята. Най-накрая разполагаме с евентуален мотив и с шанса да го използваме.

Глицки не беше убеден.

— Невъзможно! — отсече той. — Дори и Джърсън още да не се е отървал от касетата и от тези доклади — което аз бих направил, ако бях на негово място, — ако ги намерим, не разполагаме с доказателство за нищо. А с кариерата ми ще бъде свършено.

— Струва ми се, че това е единствената ни възможност. Трябва да издействаш нещо за Джърсън и да го притиснеш.

Глицки трескаво мислеше.

— Не ме разбирайте погрешно, идеята ми допада, но доникъде няма да ни заведе. — Погледна към Харди. — И при най-добрия изход остава Панос, който тогава ще разбере, че ние — аз и ти, Диз — не сме се отказали. Не съм сигурен, че искам да видя колко далеч може да стигне — поклати глава той.

Холидей, който до този момент само бе слушал, внезапно се намеси тихо: