Честотата на Шуман [bg]

Тримата доктори се опитаха да си върнат таблета, но професорът избяга в другия край на стаята. Получи се истински скеч - трима мъже с дълги бели престилки се препъват тромаво, докато гонят лудия.

-      Моля ви! - викна единият. - Трябва да ни го върнете!

-      Спрете го! - извика друг.

Професор Оутър им се изплъзна ловко.

-      Не виждате ли, че чета?

След три обиколки на стаята го приклещиха в ъгъла, но Оутър се престори, че ще строши таблета, ако приближат и една крачка повече.

-      Върнете го! - чу се заповеднически глас.

Уилсън се обърна и видя на прага Джаспър Тредуел.

До него стоеше Г. М. И двамата бяха с черни костюми на тънко райе и с редки черни карамфили на реверите. Ясен знак, че Бартън е сериозно загазил.

Г. М. посочи с бастуна си от слонова кост.

-      Имате да давате много обяснения, господин Даулинг. Къде точно бяхте през тези двайсет и осем дни?

-      Къде е Бартън? - твърдо попита Уилсън.

- Вие ще отговаряте на моите въпроси - каза Г. М.

-      Няма да говоря с никого освен с Бартън.

-      Бартън е мъртъв - хладно рече Г. М.

-      Беше смъртно ранен преди две седмици - потвърди Джаспър.

На Уилсън му призля. Макар да бе подозирал подобен изход още от пристигането си, все пак изстина, когато го чу с ушите си. Предреченото от Висблат се бе сбъднало.

-      Как е станало? - попита Уилсън.

-      В лабораторията - отвърна Джаспър. - Злополука.

Думите на Висблат отекнаха в главата на Уилсън:

„Активирате ли втория портал, Бартън ще умре“.

-      Не е било никаква злополука - рязко рече Уилсън. - Бартън е бил убит.

Всички се вцепениха.

Г. М. се обърна към докторите.

-      Всички навън. Ти също, Дейвин.

Уилсън спря професор Оутър, който също се канеше да излезе.

-      Остани, професоре.

-      Бих предпочел да се махна - каза Оутър и понечи да тръгне към вратата. - Щом няма да ми кажеш какво става, се прибирам вкъщи.

-      Трябва ми свидетел. Изчакай тук!

-      Защо мислите, че Бартън е бил убит? - попита Г. М.

-      Бил е убит! - упорито отвърна Уилсън. - И вие го знаете.

Макар да реагираше енергично, в действителност се чувстваше като изгубено дете. Имаше да анализира толкова много неща, толкова различни гледни точки. Сърцето му блъскаше като бясно; обхващаше го паника. Беше изправен пред конспирация - точно както бе казал Висблат.

-      Вие искате отговори, Г. М. Аз също. Но това ще отнеме време. - Уилсън имаше чувството, че главата му ще се пръсне.

-      Знаете ли колко ми струва тази ваша глупост? - каза Г. М. - Набъркахте се в самото време. Присъствието ви тук го потвърждава. И в резултат Бартън умря. Замислихте ли се изобщо, че онова, което правите, е погрешно?