Жив или мъртъв [bg]

Дойдоха точно преди десет сутринта. Надяваше се, че носят остатъка от парите. Този път караха друга кола. Японска. Тези коли превземаха Русия. Твърде много от сънародниците му все още не харесваха германските машини — нагласа, която имаха не толкова по исторически причини, а по-скоро от филмите за войната, които руската филмова индустрия пускаше като пакети с цигари.

Мъжът, с шуба, достатъчно свободна да побере пуловер, се приближи до корабчето с усмивка. Да, може би му носеше премия. Обикновено хората се усмихваха, преди да предадат пари.

— Добро утро, капитане — извика той, като влезе в рубката. Огледа се. На пристана не се виждаха хора, освен при големия кораб на половин километър, на който товареха контейнери.

— Къде е колегата ти?

— Отдолу, чопли по двигателите.

— Друг няма ли? — запита мъжът изненадан.

— Не, сами поддържаме корабчето си — отговори Виталий и посегна за чаша чай. Не успя. Деветмилиметровият куршум премина през гърба му без предупреждение и влезе в сърцето му, преди да излезе от гърдите и през палтото. Падна на металната палуба, без да разбира какво точно е станало, преди да загуби съзнание за последен път.

Водачът на бившата група пътници слезе по стълбата, за да иде в машинното отделение, където Ваня работеше по колекторния тръбопровод на десния двигател. Почти не вдигаше поглед от инструментите си и не видя как пистолетът се вдигна и гръмна. Този път изстрелите бяха два — право в гърдите, от три метра, когато се убеди, че целта е мъртва, Муса прибра пистолета в джоба си и се върна на палубата. Тялото на Виталий лежеше по лице на палубата. Муса провери пулса на сънната артерия, но такъв нямаше и приключил мисията си, той излезе от рубката и се спусна по стълбата, после спря, обърна се и махна с ръка към тялото зад себе си, в случай че някой го види, а сетне пое надолу по рампата към наетата кола. Той имаше карта, по която щеше да се води до местното летище, и съвсем скоро престоят му в тази страна на безбожници щеше да приключи.