Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
519. След 6-ата година детето само се старае да бъде добро. Децата осъзнават, че онанирането се смята за нещо лошо независимо от това, дали родителите са им го казали или не. Това е периодът, когато те стават по-съзнателни. Но не всички деца веднага се отучват от този навик. Понякога детето продължава да онанира, защото подражава на другите деца. През този период детето се стреми с всички сили да бъде като другите.
520. Във всички възрасти причина за онанизма е нервното напрежение и тревогата. Деца от най-различни възрасти могат да онанират, понякога дори и на публично място, без да усещат какво вършат. Това са обикновено нервни или неспокойни деца. Те не са станали нервни, защото онанират, а онанират, защото са нервни. Задачата е да се открие причината за тази нервност у децата, а не пряко да се атакува онанирането. Например 8-годишно момче може да се измъчва от мисълта, че болната му майка може да умре. То не може да се съсредоточи върху уроците си, разсеяно пипа гениталиите си в училище и гледа през прозореца. Някои деца не могат да се приспособяват, не знаят как да се сприятеляват с други деца и нямат близък контакт с околния свят. Откъснати от външната действителност, те трябва да живеят затворени в себе си. Такива деца и техните родители се нуждаят от помощта на детски психиатър (т. 570).
Много деца държат гениталиите си, когато им се ходи по малка нужда, особено тези, които дълго се сдържат, но това не е онанизъм.
521. Защо са вредни заплахите. Мнозина от нас са чували в детството си, че онанизмът води до психично разстройство. Това не е вярно. Тази представа е възникнала поради това, че някои младежи с тежко психично разстройство много онанират. Но те не полудяват, защото са онанирали. Прекомерното онаниране е само един от симптомите на нервното разстройство. Честото онаниране показва, че в живота на детето нещо не е в ред. Задачата на родителите е да открият причината за това.
Защо е вредно да се плаши детето, че ако онанира, то ще се разболее, ще повреди гениталиите си или ще буди отвращение у хората. Първо, нито едно от тези неща не е вярно. Второ и по-важно е, че е рисковано и вредно у детето да се пораждат силни страхове. Увереното в себе си и по-устойчиво дете няма да бъде много засегнато от такива заплахи, но чувствителното дете ги взема много близко до сърцето си. У него може да се развие такъв ужасен страх от всичко, което е свързано с пола, че ще израсне нещастно, плахо и с отвращение към женитбата и раждането на деца.
Въпреки че онанизмът не води към нервност, прекомерното неспокойствие, свързано с него, може да предизвика нервност. Имам пред вид един юноша, чиито родители ужасно се страхуваха от това, че той онанира. Те наеха за сина си компаньон, чиято работа беше да бъде непрекъснато около момчето и да го следи да не онанира. Присъствието на компаньона непрекъснато напомняше на момчето за онаниране и същевременно пораждаше у него непоносим страх от него. Това е една крайност, но тя показва колко неразумно е да се подхожда към проблема така грубо. Родителите не само трябва да избягват сериозните заплахи, но те не трябва да насочват вниманието на детето към това.
Необходимостта да се избягват строгите методи далеч не означава, че родителите не трябва да обръщат внимание на онанирането или на друга сексуална игра. Ние всички сме възпитани така, че не можем да отвикнем да не се безпокоим от него. Ние не можем да бъдем доволни от децата си, ако те правят нещо, което не ни е приятно. Даже и да можехме по някакъв магически начин да превъзмогнем нашето неодобрение (което не би било желателно), остава фактът, че децата живеят и трябва да се приспособяват към обществото, чието неодобрение не може да се премахне. Освен това има много доказателства, че всички деца, които онанират, се чувствуват виновни независимо от това, дали родителите им знаят или не, дали са казали нещо по този въпрос или не. Когато майката завари детето си да онанира, тя трябва да му каже със строг тон, че на нея това не и харесва, че тя не иска то да прави това и да се надява, че то ще спре. Майката може да обясни на детето, което се нуждае повече от успокоение, че много момчета и момичета понякога правят същото, но когато направят опит да се въздържат, обикновено успяват.
522. Защо онанирането се среща по-често в юношеската възраст. Всред юношите има повишена склонност към онаниране по съвсем понятни причини. Настъпват промени в жлезите с вътрешна секреция, които превръщат момчето в мъж, а момичето в жена. Повишената функция на жлезите влияе не само върху организма. Тя засяга също и мислите, и емоциите. Под влияние на жлезите с вътрешна секреция детето започва все повече да осъзнава своите полови желания и романтични чувства. Но в ранния период на юношеството детето още не е готово да изрази чувствата си открито. Когато порасне повече, същите импулси намират израз в романтичните приятелски отношения между момчета и момичета, в срещи, танци и ухажване. Още по-късно тези желания водят до сериозна любов и до брак.