Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Понякога майката, която има богато въображение и витае във въображаемия свят, се радва на въображението на своето дете и го тъпче с приказки. Те с часове прекарват в света на феите. Игрите и приказките на другите деца са безинтересни в сравнение с нейните. Детето загубва интерес към истинските хора и неща и по-късно му е трудно да се приспособи към реалния свят. Разбира се, майката не трябва да се страхува от приказките за феи или от малко измислици, ако те са умерени.
513. Защо лъже по-голямото дете. По-голямото дете, което лъже преднамерено, представлява по-различен проблем. Първият въпрос е: „Защо трябва да лъже“. Всички и възрастни, и деца понякога изпадат в положения, при които единственият тактичен изход е малката лъжа, за която не трябва да се притеснявате.
Детето не е лъжец по природа. Когато редовно лъже, това означава, че то е много потиснато от нещо. Ако не върви добре в училище и лъже за това, то не го прави, защото му е все едно. Лъжите му показват, че това го засяга. Уроците ли са много трудни? Дали е объркано от други грижи и не може да се съсредоточи? Много ли са взискателни родителите? С помощта на учителя, училищния психолог или психиатър (т. 570) трябва да се открие причината. Не се преструвайте, че детето е успяло да ви измами. Можете внимателно да му кажете: „Не трябва да ме лъжеш. Кажи какво има, за да видим какво можем да направим“. Но то няма да може веднага да ви каже, защото и то самото няма да знае какво има. Даже и да знае, то няма веднага да каже. Нужно е време и разбиране.
СТРАХОВЕТЕ ВЪВ ВЪЗРАСТТА ОТ 3 ДО 5 ГОДИНИ
514. Въображаемите тревоги са чести на тази възраст. В предишни точки ние видяхме, че тревогите са различни в различните възрасти. Към 3-4-годишна възраст често се появяват нови страхове: страх от тъмнина, от кучета, от пожарни коли, от смърт, от инвалиди. Въображението на детето се е развило до такава степен, че то може да се постави на мястото на другиго и да си представи опасности, които в действителност не са го сполетявали. Неговото любопитство се насочва във всички посоки. Детето не само иска да знае причината за всичко, но и каква връзка има между него и тези неща. То дочува нещо за смърт. Веднага то иска да знае какво е смъртта и щом добие смътна представа, пита: „И аз ли ще умра?“
Тези страхове са по-чест и у деца, които са станали нервни вследствие разправиите, свързани с храненето или с приучването към ходене в гърне, у деца, чието въображение е изострено от страшни приказки или пък вследствие прекалено много предупреждения, деца, които не са имали достатъчно възможност да развият своята самостоятелност и общителност, деца, които са били под силната опека на своите родители (т. 497). Натрупаното у детето безпокойство в течение на неговия кратък живот сега с помощта на развитото въображение като че ли кристализира в определен страх. Не искам да кажа, че у всички деца страховете се появяват в резултат на неправилно възпитание. Струва ми се, че някои деца се раждат по-чувствителни от други и че всички деца независимо от грижите за тяхното отглеждане и възпитание понякога се страхуват от нещо. Прочетете т. 507 за чувствата на децата към родителите.
Ако вашето дете започне да се страхува от тъмнината, опитайте се да го успокоите, но не с думи, а по-скоро с вашето поведение. Не му се смейте, не бъдете нетърпеливи и се опитайте да го освободите от страха му по пътя на убеждението. Ако то поиска, оставете го да говори за това (малко деца правят това). Дайте му да почувствува, че вие искате да го разберете, но че вие сте убедени, че нищо лошо няма да му се случи. В този период трябва да сте по-ласкави към него и да го успокоявате, че много го обичате и винаги ще го защищавате. Естествено никога не трябва да плашите детето с вещици, с милиционери или с дявола. Избягвайте страшните телевизионни програми и филми и страшните приказки. Детето достатъчно се плаши от своите собствени измислици. Прекратете всякакви стълкновения по въпроси, свързани с храненето или подмокрянето през нощта. Доброто поведение се постига с последователна строгост. Не оставяйте детето да се държи лошо и след това да го карате да се чувствува виновно за това. Изявления като тези, че не одобрявате държанието му или че не го обичате, са най-тежки, особено когато детето вече се чувствува несигурно. Нека всеки ден общува с други деца. Колкото повече е заето с игри и интересни занимания, толкова по-малко ще мисли за своите вътрешни страхове. Ако иска, оставяйте вратата отворена нощно време или осигурете слабо осветление в стаята му. По такъв начин злите Духове ще останат настрана от неговото съзнание. Светлината в стаята или разговора на възрастните от хола няма да му пречат да заспи толкова, колкото неговите страхове. Когато страхът му отмине, то отново ще започне да понася тъмнината.