Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
На въпроса, как излиза бебето, може да се даде подходящ отговор в смисъл, че когато то е достатъчно голямо, излиза през специален отвор. (Добре е да изясните, че този отвор не е нито анусът, нито пикочният канал.)
526. А защо не щъркелът. Може да запитате: „А не е ли по-лесно и по-удобно да му се каже за щъркела?“ Има няколко причини, поради които не трябва. Известно е, че ако майката или лелята на едно 3-годишно дете е бременна, то може да подозира къде расте бебето, като гледа фигурата на жената и като дочува разговори на тази тема. Детето сигурно ще се озадачи и разтревожи, ако майката нервно му каже нещо, различно от онова, което то смята за вярно. Даже и ако не подозира нищо на 3 години, то ще открие цялата истина или част от нея на 5, 7 или 9 години. По-добре е от самото начало да му кажете истината, защото в противен случай по-късно то ще реши, че вие сте го излъгали. А ако то разбере, че по някаква причина вие не сте посмели да му кажете истината, това ще постави преграда между вас и ще го накара да се чувствува неловко. Тогава в бъдеще то едва ли ще ви зададе и други въпроси колкото и разтревожено да е то. Друга причина, поради която на 3-годишното дете трябва да се казва истината, е тази, че тогава то се задоволява с прости отговори. По-късно ще ви бъде по-лесно да отговорите на неговите по-трудни въпроси.
Понякога малкото дете, на което е казано къде расте бебето, обърква родителите си с това, че говори, като че ли вярва и на историята с щъркела. Или може да забърка и две, и три истории. Това е естествено. Малките деца вярват отчасти на всичко, което чуват, защото имат живо въображение. Те не се стремят като възрастните да намерят един правилен отговор и Да се освободят от другите. Не трябва да забравяте, че детето не научава нещо само от едно казване. То научава всеки път по малко и повтаря един и същ въпрос, докато се осигури, че е научило правилния отговор. При всеки следващ етап от своето развитие то е готово за нови подробности.
527. Не е нужно да му казвате изведнъж цялата истина. Трябва предварително да сте подготвени за това, че въпросите на вашето дете няма да бъдат зададени в този вид и в този момент, в който вие ги очаквате. Родителят си представя, че това ще стане при лягане за сън, когато детето е разположено към откровеност. В действителност по-вероятно е въпросът да ви бъде зададен в бакалницата или на улицата, когато разговаряте с някоя бременна съседка. Ако се случи така, не карайте детето да замълчи. Ако е възможно, отговорете му веднага. Ако не е възможно, кажете му: „Ще ти кажа по-късно, когато сме сами“. Не бъдете тържествено сериозни, когато му отговаряте. Ако то запита защо тревата е зелена или защо кучетата имат опашки, вие му отговаряте, без да се замисляте, и това създава у него впечатлението, че въпросът му се отнася до най-естественото нещо на света. Бъдете по същия начин естествени и тогава, когато отговаряте на въпроси, свързани с пола. Не забравяйте, че ако тези въпроси са свързани с някакво чувство на неловкост за вас, то за него това е задоволяване на чисто любопитство. Въпросът: „Защо бебетата не се раждат, преди хората да са женени?“ или „Защо е нужен бащата?“ могат да не бъдат зададени до 4–5-годишна възраст, освен ако детето е наблюдавало полов акт у животни. Тогава можете да обясните, че семето излиза от половия орган на бащата и отива там, където ще расте бебето. Може да мине доста време, преди детето да се опита да си представи това положение. Когато е готово за това, можете да добавите нещо със свои думи за любовта и ласките между мъжа и жената.
Малкото дете може да се натъкне на някои следи от менструация и може да помисли, че някой в къщи е наранен. Майката трябва да е готова да обясни, че всички жени имат ежемесечно такова течение и че то не се дължи на нараняване. Нещо относно предназначението на менструацията може да бъде обяснено на детето след 4-годишна възраст.
Ако детето не е задавало въпроси. Някои деца стават на 4 –5 години, без изобщо да са задавали каквито и да било въпроси. Родителите понякога смятат, че такова дете е съвсем невинно и никога не е мислило по тези въпроси. Повечето хора, които са работили отблизо с деца, са склонни да се усъмнят в това. По-вероятно е детето да е добило впечатлението, че тези въпроси са неудобни независимо от намеренията на родителите. Внимавайте при наличността на непреки въпроси, на някои намеци и малка шега, които детето използува, за да изпита реакцията на родителите. Имам пред вид няколко примера: Едно 7-годишно дете, което уж не е знаело нищо за бременността, непрекъснато е говорило полушеговито, полусмутено за големия корем на майка си. Ето една добра възможност за майката да му обясни това, което е необходимо (по-добре късно, отколкото никога). Едно малко момиченце се чудило, защо не е като момчетата, и правило геройски усилия да уринира право. Майката е имала възможност да му даде някои успокоителни обяснения, въпреки че детето не я е запитало направо. Почти всеки ден се явява удобен случай за майката да помогне на детето си да я запита за това, което то иска да знае, стига тя внимателно да се отнася към неговите косвени въпроси относно хора, животни, птици.