Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Същевременно Стайнър изложи своята бойна философия:
— Удряй първи; изненадай врага; съкруши го с огромна бойна мощ; използвай прикритието на тъмнината, за да имаш максимално предимство от способностите ни за нощен бой по време на първоначалната атака и следващите атаки, така че нашите превъзхождащи сили да са постигнали целите си до разсъмване; и винаги се сражавай при благоприятни обстоятелства.
Групата се завърна на 11-ти октомври във Форт Браг, за да довърши плана.
Те работиха денонощно през следващата седмица. От съображения за сигурност планирането на специалните операции на генерал Лък продължи в неговия щаб, но бяха разменени офицери за свръзка между XVIII въздушнопреносим корпус и Обединените военни сили за специални операции за осигуряване непрекъснатост и интегриране на процеса.
На сутринта след завръщането им Стайнър говори пред плановиците във Форт Браг:
— Според моя анализ на мисията — обясни той — това са специфичните и присъщи задачи, които трябва да ни занимават:
1. Приоритетът пада върху защитата на живота на американските граждани и ключовите места и съоръжения в Панама.
2. Трябва да пленим Нориега и да го предадем на компетентните власти.
3. Трябва да неутрализираме ПОС и същевременно да неутрализираме техния командно-контролен механизъм (тоест Командансия), както и националната полиция.
4. Трябва да подкрепим установяването на признато от Съединените щати правителство.
5. Трябва да сме готови да започнем стабилизиращи операции веднага, щом приключат сраженията — защото няма да има нито закон, нито ред.
6. Трябва да сме готови да се ангажираме с необходимите дейности по изграждане на нацията, за да помогнем на новото правителство да стъпи на крака и да започне да изпълнява очакванията на хората.
7. Трябва да сме готови за преструктуриране на панамските отбранителни сили и националната полиция, както реши правителството.
— Това е много трудна и сложна мисия — продължи той. — Трябва да планираме поражението на ПОС и националната полиция за една нощ, а на следващия ден да изградим нов имидж на тези, с които сме се сражавали — вече не потисници на народа, а уважавани от него защитници. Ще подадем ръка на ПОС и ще ги издигнем отново като граждани или национални полицаи — каквото реши новото правителство.
На практика всички сражения трябва да се водят в градски условия — градове и застроени райони. Трябва да ограничим колатералните поражения — което означава да сведем до минимум загубата на живот и от двете страни — и да ограничим всички поражения, освен крайно необходимите за изпълнението на мисията.
Затова ще бъдем принудени да установим за себе си специфични правила за водене на бой, които да ограничат общите ни бойни възможности. Тоест трябва да се ограничим само с използването на оръжия, възпроизвеждащи пряк огън — индивидуални пушки, картечници, 66-милиметрови оръдия и АТ–4 противотанкови оръдия, хеликоптери „Апачи“ с техните ракети, бойни самолети АС–130 и артилерия — като последните три се използват само с пряк огън за унищожаване на сгради. Няма да има оръжия за „огън по райони“, като минохвъргачки и бомбардиране от самолети.
Тези правила за водене на боя трябва да са много ясни, така че всеки участник в тази операция да разбира ясно какво може и какво не може да прави.
Колкото до планирането, щабът трябва да се концентрира върху конвенционалните аспекти на тази операция, оставяйки частта за специалните операции на щаба на генерал Лък — и особено пленяването на Нориега и неговите помощници. Бандата на Нориега трябва да бъде неутрализирана, за да осигурим среда, в която гражданското правителство да може да функционира без заплахи. Всички други изисквания за специалните мисии също ще бъдат отговорност на командването на Лък, но когато дойде времето за изпълнение, двата плана трябва да бъдат интегрирани. Лък ще контролира изпълнението на специалните операции и ще ми докладва като всички останали командири на подразделения.
Успехът на тази мисия зависи до голяма степен от ефективността на малките подразделения, изпълняващи своите мисии. Следователно искам да им дам максимална гъвкавост и свобода на действие при вземането на необходимите решения за изпълнение на мисиите им.