Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Не ми е работа, но… — започна Лори след като си размениха няколко незначителни фрази. — Освен това и Джак предложи да ви го кажа лично…
Джак се сви от неприятно предчувствие.
— … Бих искала да ви благодаря за всичко, което сторихте за него…
Уорън сви рамене и небрежно поклати глава:
— Ако знаех, че няма да ми подаде решителния пас тази вечер, изобщо нямаше да предприема онова пътуване… — Отбягна дланта на Джак, която се стрелна към темето му и ухилено добави: — Радвам се да те видя, Лори… Аз и още няколко от братята вече бяхме започнали да се тревожим за твоя човек… С удоволствие виждаме, че и той си има парче…
— Какво е парче? — попита Лори.
— Гадже — преведе Джак.
— Тук винаги си добре дошла — добави Уорън. — Ако не за друго, поне изглеждаш доста по-добре от тоя загубеняк! — Направи остър кръг около Джак и се отдалечи с елегантен дрибъл.
— Парче означава гадже? — ужасено попита Лори.
— Рап-жаргон — поясни Джак. — Парче е една от най-безобидните думички, но не бива да я приемаш буквално…
— Не съм обидена — поклати глава Лори. — Всъщност, защо не поканиш Уорън и неговото „парче“ да вечерят с нас? Искам да го опозная по-отблизо…
Джак сви рамене и погледна след отдалечаващия се младеж.
— Идеята е добра, но не знам дали ще приеме — промърмори той.
— Ами тогава го попитай.
— Тук имаш право…
— Предполагам, че си има приятелка…
— Честно казано, не знам — поклати глава Джак.
— Какво? — изгледа го учудено Лори. — Познаваш този човек от месеци насам, а не знаеш дали си има гадже? За какво всъщност си говорите?
— Не помня — промърмори Джак. — Чакай ме тук, веднага се връщам…
Приближи се към Уорън и го попита дали ще дойде на вечеря с тях, като вземе и парчето си. След което добави:
— Ако имаш такова, разбира се…
— Имам, как да нямам — кимна Уорън, после отмести поглед към оградата. — Нейна ли беше идеята?
— Да — призна Джак. — При това никак не е лоша. Аз самият никога не съм те канил, защото не бях сигурен дали ще приемеш…
— Къде?
— Ресторант „Елиът“ в Ийст Сайд — рече Джак. — Точно в девет, аз черпя…
— Спокойно — вдигна ръка Уорън. — Вие как ще стигнете дотам?
— Предполагам, че ще вземем такси — сви рамене Джак.
— Няма нужда, аз разполагам с транспорт. Ще ви взема в девет без четвърт…
— Окей — кимна Джак, обърна се и тръгна към Лори.
— Това не означава, че съм ти простил за онзи пас — подвикна зад гърба му Уорън.
Джак се усмихна и вдигна ръка, без да се обръща. Стигна до мястото, където го чакаше Лори и й съобщи добрата новина.
— Прекрасно — светна тя.
— И за мен — кимна усмихнато Джак. — По този начин ще вечерям с двама от четиримата, които са ми спасявали живота.
— Кои са другите двама?
— За съжаление Чадъра вече не е между нас — въздъхна Джак. — Тази история все още не я знаеш. А Плюнката е онзи до страничната линия с яркочервената тениска…
— Защо не поканиш и него? — подхвърли Лори.
— Някой друг път — отвърна Джак. — Не искам да правим купон, защото очаквам сериозен разговор. За две минути ти успя да научиш за Уорън повече, отколкото аз за два месеца.
— Така и няма да разбера за какво си говорят мъжете — въздъхна Лори.
— Трябва да взема душ и да се преоблека — рече Джак. — Нали нямаш нищо против да се качим у нас?
— Нямам — отвърна Лори. — Освен това съм любопитна да видя тази твоя прословута бърлога.
— Грозна е — предупреди я Джак.
— Хайде, води ме — тръсна глава Лори.
Джак беше доволен, че във входа не се мяркаха обичайните бездомници, но в замяна на това скандалът на втория етаж беше по-шумен от всякога. Лори мина покрай вратата без коментар и влезе в апартамента на Джак без повече произшествия. Там, изправена в средата на хола, тя бавно се огледа. Коментарът й беше, че се чувства като в оазис…
— За пет минути съм готов — увери я Джак. — Какво да те черпя? Всъщност, нямам кой знае какъв избор… Искаш ли една бира?
Лори отказа и му предложи да побърза с душа. Той направи опит да й даде нещо за четене, но тя отново отказа.
— Съжалявам, но нямам телевизор — рече той.
— Забелязах…
— В този блок телевизорът е прекалено опасна вещ — поясни Джак. — Ще изчезне още на втория ден…
— Като говорим за телевизор, та се сетих — вдигна глава Лори. — Видя ли онези нови реклами на „Нешънъл Хелт“?
— Не съм — поклати глава Джак.
— Трябва да ги видиш — рече тя. — Страшно ми харесват, една от тях вече се превърна в класика: ЧАКАМЕ НИЕ, А НЕ ВИЕ! Умно и добре направена… Може и да не повярваш, но благодарение на тази кампания акциите на „Нешънъл Хелт“ поскъпнаха доста!