Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Хайде, док — протегна ръка Уорън. — Излизай от шибания сандък! Искам да видя дали и останалата част от тялото ти изглежда толкова зле, колкото лицето ти…
Джак пое ръката му и се изправи. Прекрачи стената на сандъка и стъпи на пода. От дрехите му капеше вода.
— Останалата част изглежда в ред — констатира след кратък оглед Уорън. — Само дето вониш на пръч… А тези белезници ще трябва да ги срежем…
— Как се озова тук? — най-сетне си възвърна дар слово Джак.
— С кола — ухили се Уорън. — Да не би да мислиш, че сме използвали метрото?
— Но аз очаквах „Черните крале“. Един тип на име Туин…
— Съжалявам, че те разочаровахме, човече — престорено въздъхна Уорън. — Ще трябва да се задоволиш с мен…
— Нищо не разбирам — объркано промълви Джак.
— Туин и аз сключихме сделка — поясни Уорън. — Решихме да престанем да се стреляме, защото няма смисъл да се трепем помежду си. Част от сделката беше да не те свитнат… После Туин се обади и съобщи къде се намираш. Каза, че ако искам да ти спася задника, трябва да раздвижа своя и да тръгвам към планината… И ето ме тук.
— Пресвети Боже! — поклати глава Джак. Никога не си беше представял, че съдбата му ще зависи от поведението на толкова много и толкова малко познати хора.
— Онези в къщата не изглеждат особено добре — подхвърли Уорън. — Вонят дори по-лошо и от теб. Как са ритнали камбаната?
— Грип — кратко отвърна Джак.
— А стига бе! — учудено подсвирна Уорън. — Чак дотук ли е стигнал? Снощи говореха за него по новините. Целият град бил пламнал и баровците треперят от страх…
— Напълно основателно — кимна Джак. — Нямам търпение да чуя какво се говори за епидемията…
ЕПИЛОГ
Четвъртък, 25 април 1996 г. 19:45 ч. Ню Йорк
Играта беше до единадесет точки, а резултатът — десет на десет. Според правилника победата се присъждаше на отбора, направил две точки разлика. С тази мисъл в главата Джак дриблираше към противниковия кош, следван по петите от Мръвката — един изключително амбициозен противник, който беше далеч по-бърз от него.
Мачът беше много напрегнат. Публиката се състоеше от играчи, които очакваха своя ред, както обикновено. Но днес, за разлика от обичайното им безразлично поведение, те с пълно гърло подкрепяха противниковия отбор. Причината за това се криеше във факта, че отборът на Джак печелеше през цялата вечер, главно защото в неговите редици бяха Уорън и Плюнката.
При нормални обстоятелства Джак никога не изнасяше топката — това беше работа на Уорън. Но преди малко, след поредната атака на противника, при която Мръвката направи ефектно забиване и изравни резултата, Джак беше точно под коша и топката попадна в неговите ръце. Подаде я на Плюнката, който, в желанието си да я вкара в игра по максимално бърз начин, отново му я върна.
Очите му следяха позициите на играчите. Веднага забеляза финтовото движение на Уорън, който тръгна към тъч-линията, после се обърна и рязко се насочи към наказателното поле. Ръката му с топката се вдигна нагоре и замахна.
Мръвката усети намеренията му и политна към Уорън с намерението да пресече паса. Това разкри достатъчно пространство пред Джак, който промени намеренията си във въздуха, прекоси с дрибъл още няколко метра и стреля с отскок. От това разстояние бележеше най-много точки и беше сигурен, че ще успее и този път. Но за негова изненада топката отскочи от таблото, чукна ринга и попадна право в ръцете на Мръвката.
Играчите се разгънаха като хармоника и полетяха обратно към другия кош. Ядосан от пропуска си, Джак беше твърдо решен да попречи на Мръвката да завърши атаката, дори и с цената на нарушение. Не го стори само защото онзи отскочи от зоната на трите метра — място, от което почти никога не стреляше. Но за ужас на Джак топката влезе в мрежич-ката без дори да докосне ринга. Тълпата нададе тържествуващ рев. Най-сетне ги бяха победили.
Мръвката се оттегли в ъгъла на площадката с протегнати напред ръце. Съиграчите му и част от публиката се изредиха да ги плескат с длани, овациите се усилиха.
Уорън се приближи към Джак, на лицето му беше изписано отвращение.
— Защо не подаде шибаната топка? — изръмжа той.
— Моя грешка — призна унило Джак. Всъщност, грешките му бяха три, направени в бърза последователност.
— Мамка му! — промърмори Уорън. — Бях сигурен, че с тези нови кецове изобщо няма да загубя!
Джак сведе поглед към блестящите найки, за които ставаше въпрос. В сравнение с тях неговите протъркани „Фила“ изглеждаха като домашни чехли.