Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Двамата се познаваха съвсем бегло, за което обяснение бяха почти тридесетте години разлика във възрастта им. Иначе с речите си пред Сената Цина си бе спечелил името на Мариев почитател. Предната година се бе справил блестящо със задълженията си на градски претор; в отсъствието на двамата консули от Рим той заемаше най-високо място сред преторите и практически управляваше целия град. Уви, конфликтът срещу италийците го бе лишил от възможността да получи управлението на някоя богата провинция и да напълни семейния бюджет.
Ето, че на другата година Луций Корнелий Цина се оказваше в положение да не може да осигури зестра на двете си дъщери и дори нещо по-лошо: пред него изникваше съмнението дали ще успее да осигури финансово бъдещата политическа кариера за сина си, който нищо чудно да остане завинаги на последния ред в Сената. Когато след смъртта на Катон Консул Сенатът изпрати на Цина специално писмо, връчващо му върховното командване във войната срещу марсите, бившият претор ни най-малко не се развълнува от перспективата. Отваряше му се огромна работа по стабилизирането на едно положение, което предшественикът му бе направил всичко по силите си да разклати из основи. А Катон бе способен в това отношение — некомпетентен и арогантен, той за друго не ставаше. Къде беше мечтаната провинция, от която Цина да се обогати?
Бившият претор представляваше едър, набит мъж с обрулено лице и твърде прибрана долна челюст. Непривлекателният му вид не беше причина да не сключи подходящ брак — избраницата му беше богатата наследница Ания, потомка на стар плебейски род, който вече две столетия се водеше благороден. Цина и Ания се бяха сдобили с три деца: голямата им дъщеря беше на петнайсет, след нея идваше синът на седем и по-малката дъщеря — на пет. Ания съвсем не беше красавица, но винаги приковаваше погледите с червените си коси и зелените си очи; голямата й дъщеря бе наследила и двете от майка си, докато брат й и сестра й бяха тъмни като баща си. Всичко това се бе оказало без значение до момента, в който Гней Домиций Ахенобарб Понтифекс Максимус не бе почукал на вратата на Цина и не бе поискал ръката на голямата му дъщеря за първородния си син Гней.
— Ние, Домиций Ахенобарбите, винаги сме търсели за синовете си червенокоси жени — обясни без никакви увъртания върховният понтифекс. — Дъщеря ти Корнелия Цина отговаря на всички условия, на които бих искал снаха ми да отговаря: да е на подходяща възраст, да е патрицианка и да е червенокоса. Първоначално си правех сметката да поискам дъщерята на Луций Сула. Но тя щяла да се омъжи за сина на Квинт Помпей Руф. Слава на боговете, и твоята дъщеря е червенокоса. Същата фамилия, а ако не се заблуждавам, и по-голяма зестра?
Тогава Цина просто беше преглътнал и след като прочете набързо по една мълчалива молитва до богините Юнона Соспита и Опс и се зарече на всяка цена да стане управител на богата провинция, бе отговорил:
— До времето, когато дъщеря ми стане мома за женене, Гней Домиций, тя ще получи своята зестра от петдесет таланта. Повече не мога да си позволя. Струва ли ти се достатъчно?
— О, да, разбира се! — плесна доволно с ръце Ахенобарб. — Гней ще получи голямата част от бащиното си наследство, затова момичето не бива да се плаши от бъдещето. Доколкото знам, ние, Ахенобарбите сме една от петте или шестте най-богати фамилии в Рим, а клиентите ни се броят с хиляди. Дали да не преминем направо към официалния годеж?
Този разговор бе протекъл в годината преди избирането на Цина за претор. Тогава грижовният баща все още можеше да се оправдае, че е гледал толкова оптимистично на бъдещето си и че така самонадеяно е обещал петдесет таланта зестра за Гней Домиций Ахенобарб Младши. Ако личното състояние на жена му Ания не беше обвързано с толкова досадни условия, Цина би отдъхнал за известно време, но тъстът му зорко контролираше семейното богатство и се знаеше, че след смъртта на дъщеря му децата й няма да получат нищо от дядо си.
Луната вече залязваше на запад, Гай Марий го будеше по никое време, а Цина още не предполагаше какъв смисъл ще придобие за него тази неочаквана среща; вместо това с нескрито неудоволствие навлече туниката и обувките си, приготвяйки се да говори пред един баща неприятни неща за сина му, който при това беше добро момче.
Първата изненада, която великият мъж носеше със себе си, бяха двамата му спътници — някакъв невзрачен човечец, гонещ петдесетте, и малко, доста хубавичко момченце с него. Всъщност точно момченцето вършеше най-многото работа от тримата, без да показва умора или досада. Цина би го сметнал като нищо за роб, ако не беше булата около врата му и патрицианските му маниери, издаващи принадлежност към фамилия, по-аристократична от неговата собствена. Когато Марий бе сложен да седне, момчето застана от лявата му страна, а непознатият мъж — зад него.