Интимно

Барбара се помъчи да разсъждава логично. Разполагаше ли е някакво оръжие срещу хората зад тази пратка? Можеше ли да им се противопостави?

Но в този момент дори инстинктът й на безмилостен боец, наследен от баща й, не бе в състояние да й помогне. Тя си даде сметка, че врагът зад тези ужасни доказателства бе открил нейната ахилесова пета. И този враг притежаваше оръжия, които можеха да бъдат използвани срещу нея публично, в съда.

Положението й беше безнадеждно. Защото дори и да се опиташе да отвърне на удара с армията от адвокати, които имаше на свое разположение, дори и да преживееше скандала, който неминуемо щеше да последва, Джордан щеше да разбере истината за нея. За нейното кръвосмешение с Виктор Консидайн, за кошмарното й минало — и за брака й със самия него.

А разбереше ли всичко това, Джордан вече нямаше да има същото отношение към нея. Уважението, нежността и жалостта, които го бяха привързали към нея през тези няколко безценни години, щяха да изчезнат. Той щеше да поиска свободата си и тя нямаше да е в състояние да му откаже.

Барбара насочи поглед към края на страницата, където бе записано изискването на изнудвачите. В началото то я учуди, тъй като й се стори твърде елементарно, такава незначителна жертва в сравнение с огромната й вина.

После осъзна, че и в този случай изнудвачът бе много преди нея и се усмихна скръбно.

Това беше краят.

Все още седеше на бюрото си със затворени очи, когато секретарката позвъни отново.

— Какво има? — попита Барбара, натискайки копчето на интеркома.