Интимно

Третата бе погребана там у дома в Пенсилвания, отдавна вече забравена от света, който гръмко разнася славата на брат й, но тя продължава да му говори с тих глас истини, върху които той никога не престава да размишлява в най-уединената част на съзнанието си.

Ти отдавна си се загубил, Джорди. Сега се преоткрий. Заради мен…

Така и не нарисува картината, която Мег искаше. Наистина, градът около него, както и много други градове носеха дръзките щрихи на неговата мечта. Мег се бе опитала да го поздрави за това, сякаш за да компенсира другото, което бе загубил. На платното на историята негово име щеше да има свое място, поне за известно време. Но той много отдавна бе престанал да се вълнува от историята.

Джордан Лазаръс огледа семейството си. Този ленив следобед в средата на седмицата, нарушаван от някое и друго телефонно обаждане от службата му или от случайно сдърпване между децата, за него бе блаженството, най-близко до рая. Беше жертвал много, за да го изпита, и нито за миг не съжаляваше за загубеното.

Хрумна му, че ако сестра му Мег можеше да види тази сцена от мястото, където се намираше в момента, тя щеше да погледне семейството, което бе създал, и да реши, че едва сега Джордан е отвърнал на нейното предизвикателство и я е накарал да се почувства горда.

Бъди щастлив…

С тази мисъл Джордан отмести поглед от момичето в скута си към майката, която продължаваше да стои при вратата на кухнята… Струваше му се, че целият му живот, от най-ранните му мечти до последните битки, виси на невидимата нишка, свързваща тези две лица.