Интимно
- Автор: Гейдж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Интимно». Краткое содержание книги:
Джил изглеждаше скептична.
— Предлагате ми някакви хипотетични заключения — каза тя. — Това не ми е достатъчно.
Той кимна.
— Знам. Представете си конкретното положение. Ето ви едно момиче, чиито баща е бил единственият му свят от най-ранна детска възраст. Властта му над нея е абсолютна. Тя не може да му откаже нищо. За нея той се превръща в идол. А дълбоко в себе си сигурно го мрази с не по-малка сила. И внезапно в живота й се появява Джордан Лазаръс. Той се опитва да спечели помощта й, която би предотвратила успеха на баща й да погълне неговия конгломерат. Тя му отказва. Но междувременно той успява да я заинтригува. Тя се влюбва в него. Какъв е резултатът от всичко това? Поглъщането е в ход, но най-неочаквано старецът Консидайн почива, излиза от играта, и неговата дъщеря предлага на тепсия „Консидайн Индъстрис“ на Джордан Лазаръс. Седем години по-късно Лазаръс е един от петимата най-богати на планетата.
Джил кимна замислено.
— И все пак необходими са ми по-категорични заключения — каза тя.
— Открих бавачката, която се е грижела за Барбара до единайсетгодишната й възраст — добави детективът. — Оказа се, че не е била освободена просто така. Станала е твърде подозрителна. Въз основа на онова, което ми каза, разговарях с прислужниците, работили в къщата на Консидайн. Едната от тях се оказа по-хитра, отколкото са я смятали Консидайн и дъщеря му. В суматохата след смъртта му тази прислужница прибрала чаршафа, с който било застлано леглото му в нощта на смъртта. И досега е у нея, или по-точно у мен.
И отново обърна папката към Джил. Тя зачете бавно, като следеше с пръст написаното.
Той я наблюдаваше как поглъща информацията. Така съсредоточено, лицето й бе станало още по-красиво. Устните й се разтегнаха в лека усмивка. Беше се надявала именно на това и дори на повече.
Накрая затвори папката и вдигна поглед към него.
— Добре сте си свършили работата — каза тя. — Бяха ми казали, че сте добър.
Той я гледаше настоятелно.
— Жертва съм на красиво лице — отвърна той.
Тя затвори папката.
— Това за мен ли е?
— Специално за вас — отвърна той с особена нотка в гласа си.
Тя взе папката и я прибра в чантата за документи, която беше донесла със себе си. После се обърна и застана срещу детектива.
— Е — каза Джил, — ти си човек, който работи усърдно. Затова смятам, че заслужаваш награда.
Детективът не каза нищо. Очите му станаха някак по-дълбоки, когато тя се изправи пред него.
Бавно се пресегна към ципа на кожената си пола и го дръпна. Смъкна полата си и леко я пусна в скута му.
Той впери поглед в голите й слабини. Под полата си тя не носеше нищо. Съблече и блузата си и остана по оскъден сутиен.
— Бъди добро момче — каза тя и пристъпи към него — и ми помогни да го сваля.
42
Барбара Лазаръс седеше в офиса си в „Консидайн Индъстрис“ и очакваше важно съобщение.
Имаше среща с Джордан за вечеря в „21“, където към тях щяха да се присъединят няколко важни гости на корпорацията. Щеше да бъде сковано и скучно събиране, но Джордан имаше изискан начин бързо да приключва с подобни истории. Двамата щяха да се приберат в жилището си на Сътън Плейс най-късно до девет и половина.
През последните две седмици Барбара почти не беше виждала Джордан. Той пътуваше от съвещание на съвещание из цялата страна, като правеше известни прекъсвания в Чикаго, Денвър, Кливланд, Финикс и Сан Франциско. Извършваше и основната проучвателна дейност по новия си проект за вътрешността на големите градове, в хода на която трябваше да „убеди“ с парични знаци доста хора, за да си осигури необходимото съдействие.
Джордан наистина бе обсебен от собствения си проект. Обясни основните моменти на Барбара. Замисълът беше фантастичен и можеше да промени лицето на страната. Ако се реализираше — а Джордан изглеждаше убеден, че е невъзможно да се провали — вътрешността на американския голям град щеше да се превърне в жизненоважна икономическа основа, с високи цени на недвижимите имоти и щастливи и продуктивни жители. Щеше да се сложи край на урбанистичната безнадеждност, която задушаваше градовете още преди края на миналия век. Запуснатите квартали щяха да се превърнат в промишлени забележителности с условия за живот като в предградията. Нисшата класа щеше да се развие в процъфтяваща средна класа.