Артър & Джордж [bg]

Доктор Бътър винаги е бил препъни-камък, мисли си Джордж. Но дотук всичко е съвсем справедливо. Следват писмата. Писмата до Грейторекс играят ключова роля и съдебните заседатели са ги проучили много внимателно. Те отделиха значително време за обсъждане на присъдата си и според нас несъмнено са сметнали Ейдълджи за автор на тия писма. Ние също проучихме внимателно писмата, сравнихме ги с образци от почерка на Ейдълджи и не сме склонни да оспорим изводите на съдебните заседатели.

Джордж усеща, че му призлява. Изпитва облекчение, че родителите му не са при него. Отново чете думите: не сме склонни да оспорим. Те смятат, че той е писал писмата! Комисията казва на целия свят, че той е автор на писмата до Грейторекс! Джордж жадно отпива глътка вода. Отпуска доклада върху коленете си, докато се опомни.

Междувременно Артър продължава да чете и гневът му се разпалва. Но фактът, че Ейдълджи е написал писмата, не означава, че е извършил и престъпленията.

— Колко великодушно от тяхна страна! — възкликва той.

Това не са писма на виновен човек, опитващ да прехвърли отговорността върху другите. В името на всичко свято и несвято, как да не са, изръмжава Артър, след като най-силно хвърлят вината върху самия Джордж? Според нас е твърде вероятно това да са писма на невинен, но озлобен особняк, който се наслаждава на дребнави пакости, като твърди, че знае онова, което няма как да знае, за да озадачава полицаите и да възпрепятства работата им по едно извънредно трудно разследване.

— Глупости! — провиква се Артър. — Глу-по-сти!

— Артър.

— Глупости, глупости — повтаря той. — През целия си живот не съм срещал по-здравомислещ и откровен човек от Джордж Ейдълджи. Дребнави пакости — тия глупаци не са ли чели всички свидетелства за неговия характер, осигурени от Йелвъртън? Озлобен особняк. Това… това писание — той удря с брошурата по лавицата над камината — защитено ли е от парламентарния имунитет? Защото ако не е, ще ги дам под съд за клевета. Имам всичко черно на бяло. Сам ще платя.

Джордж има чувството, че халюцинира. Сякаш целият свят е полудял. Отново е в „Портланд“, подложен на „суха баня“. Заповядват му да се съблече по долна риза, карат го да повдига крака и да отваря уста. Издърпват езика му напред и… Какво е това, Г 462? Какво криеш под езика? Май е железен лост. Как мислите, полицай, не е ли железен лост това под езика на затворника? По-добре да докладваме на директора. Здравата си загазил, Г 462, предупреждавам те. Дето уж приказваш, че си бил последният затворник, който ще помисли за бягство. И все се правиш на светец с разните му там книги от библиотеката. Знаем ти номера, Ейдълджи, и той е Г 462.

Джордж отново спира да чете. Артър продължава. Втората грешка на обвинението е по въпроса дали Ейдълджи е действал сам или не; обвинителят променя тезата си в зависимост от доказателствата. Е, официално назначените тъпаци не са пропуснали поне това. Сетне ключовият въпрос за зрението. Голямо значение бе придадено на този въпрос в някои от посланията до вътрешното министерство. Да, така е — голямо значение му придават най-видните фигури от Харли Стрийт и Манчестър Скуеър. Ние грижливо обсъдихме докладите на изтъкнатите специалисти, които са преглеждали Ейдълджи в затвора, както и предложените ни мнения на очни лекари; събраните досега материали ни се струват крайно недостатъчни, за да се докаже предполагаемата неспособност за извършване на деянието.