Диамантената ера

Особено бе разпалила интереса на племенника на лорда на справедливостта в Атлантида/Торонто, който й написа няколко пламенни писма. Тя му отговори с думите, че не желае да продължава връзката и една сутрин, навярно с помощта на таен монитор, той я бе пресрещнал заедно с компаньонката й, докато Нел яздеше към Академията на госпожица Матисън. Тя му напомни за отговора си, като се направи, че не го познава, но младежът прояви настойчивост и когато Нел стигна до портала на Академията, компаньонката вече бе събрала достатъчно улики, за да докаже обвинение в очевиден сексуален тормоз в случай, че Нел пожелае да го повдигне.

Тя, разбира се, не го направи, защото това щеше да предизвика масово презрение, което би могло да навреди на кариерата му. Затова пък копира продължаващ пет секунди кадър от компаньонката, на който при приближаването на младежа Нел казваше: „Извинете, но се опасявам, че ме поставяте в неудобно положение“, а той продължаваше да упорства, сякаш не я беше чул. После записа тази информация в робовизитка и я прати в жилището на семейството му. Съвсем скоро получи официално извинение и проблемите й престанаха.

Тъй като вече бе представена в обществото, приготовленията й за посещението в Земите под аренда бяха също толкова сложни, колкото и на която и да е друга дама от Нова Атлантида. Извън града тя и вихрогонът й бяха заобиколени отвсякъде от летящи охранителни капсули, изпълняващи ролята на предна линия за лична защита. Вихрогонът на съвременната дама имаше У-образно тяло, което премахваше необходимостта да язди, седнала настрани, така че Нел можеше да носи сравнително нормална рокля: корсаж, който подчертаваше модерно тънкия й кръст, толкова грижливо оформен на упражнителните машини в Академията, че сякаш бе изработен на струг. Полите, ръкавите, яката и шапката й гарантираха, че никой от младите грубияни в Земите под аренда няма да има възможност да проникне с поглед в телесното й пространство, а за да не ги изкушава прекалено много с особеното си лице, тя носеше и воал.