Диамантената ера

— Какво се е случило, по дяволите?

— Преди да напуснете Шанхай, д-р Х. ви е включил в синтетичен компилатор, нали?

— Да.

— Каза ли ви какво вкарва в системата ви?

— Предполагам, че са били хемокулите на някакво описание.

— Преди да напуснете Шанхай ви взехме кръв.

— Нима?

— Имаме си начини — отвърна полковник Нейпиър. — Освен това подложихме на пълно изследване една от приятелките ви в пещерата и открихме в мозъка й няколко милиона нанообекта.

— Няколко милиона?

— Съвсем малки — успокоително каза Нейпиър. — Вкарани са чрез кръвта, разбира се — хемокулите циркулират в цялата кръвоносна система и преминават през капилярите в мозъка, където пресичат преградата кръв/мозък и мълниеносно се насочват към някой съседен аксон. Могат да наблюдават активността в аксона или да го възбудят. Всички тези обекти разговарят помежду си с видима светлина.

— Значи, когато съм сам, моите обекти просто разговарят помежду си — рече Хакуърт, — но когато се приближа до други хора с такива неща в мозъците си…

— Няма значение в чий мозък е обектът. Всички те безразборно разговарят помежду си и образуват мрежа. Събери неколцина барабанчици в тъмна стая и ето ти гещалт.

— Но интерфейсът между тези нанообекти и самия мозък…

— Да, признавам, че свързани със случайно избрани неврони, няколко милиона от тези неща осъществяват съвсем слаб интерфейс с нещо толкова сложно, колкото човешкия мозък — отвърна Нейпиър. — Ние не твърдим, че сте споделяли общ мозък с тези хора.

— И какво точно съм споделял с тях? — попита Хакуърт.

— Храна. Въздух. Приятелство. Телесни течности. Навярно чувства или общи емоционални състояния. Навярно и друго.

— Само това ли съм правил през тези десет години?

— Правил сте много неща — каза Нейпиър, — но сте ги правил в някакво несъзнателно, подобно на сън състояние. Бил сте като сомнамбул. Когато научихме за това — след биопсията на вашата приятелка троглодит, — ние разбрахме, че в известен смисъл вече не действате по собствена воля и създадохме ловец-убиец, който да открие и унищожи нанообектите в мозъка ви. Вкарахме го в системата на онази жена в сънно състояние, после я върнахме във вашата колония. Когато сте правили секс с нея… — е, сам можете да се досетите за останалото.

— Вие ми давате тази информация, полковник Нейпиър, и аз съм ви благодарен, но тя само ме обърква още повече. Какво според вас е искало от мен Небесното кралство?

— Д-р Х. искал ли е нещо от вас?

— Да потърся Алхимика.

Полковник Нейпиър като че ли се стресна.

— Поискал е това от вас преди десет години?

— Да. С точно толкова думи.

— Това е изключително странно — измърмори полковникът след продължително мълчание, по-време на което си играеше с мустаците си. — Ние знаем за тази тъмна фигура само от около пет години и в действителност не ни е известно абсолютно нищо за него — освен че е майстор магьосник, който е в съзаклятие с д-р Х.