Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
„Радост“ придоби предишното си положение на съвсем леко неприятно преживяване, което оставаше само по периферията на чудесните учебни дни. Госпожица Ужасян я застигаше с линийката си от време на време, но въобще не толкова често, дори когато се чешеше или отпускаше на чина.
На Фиона Хакуърт й беше по-трудно и само след няколко месеца отново бе в списъка за допълнително обучение. Няколко месеца по-късно тя съвсем престана да идва на училище. Обявено беше, че двете с майка й се преместили да живеят в Атлантида/Сиатъл, а адресът й бе поставен на стената в залата за тези, които искаха да й пишат писма.
Нел обаче подочу разни работи за Фиона от другите момичета, които бяха подслушали разговорите на родителите си. След като бяха изминали година-две от отпътуването й, се разнесе слухът, че майка й получила развод — нещо, което в тяхното племе ставаше само в случаите на изневяра или насилие. Нел написа на Фиона дълго писмо, в което й казваше, че ужасно съжалява, ако баща й е бил груб с нея, и че й предлага подкрепата си, ако нещата стоят така. Няколко дни по-късно тя получи кратко съобщение, в което Фиона защитаваше баща си срещу всички обвинения. Нел написа ново писмо, за да се извини, но повече не получи никаква вест от Фиона Хакуърт.
Около две години по-късно новинарските линии се изпълниха със смайващи съобщения за младата наследница Елизабет Финкъл-Макгроу, която била изчезнала от фамилното имение в покрайнините на Лондон и уж била забелязана в Лондон, Лос Анджелис, Хонконг, Маями и множество други места в компанията на хора, за които се подозирало, че са висши служители в „Криптнет“.
Хакуърт се събужда от един сън; завръщане от света на Барабанчиците; хронологични несъответствия
Хакуърт се събуди от един сън на неподражаемо удоволствие и осъзна, че не е било сън; членът му беше вкаран в някого и той пушеше към еякулацията си като локомотив. Представа си нямаше какво става; но не можеше ли да му бъде простено за това, че е направил грешка? Мръдна насам, побутна натам и най-сетне се прехвърли отвъд прага, докато гладките мускули на въпросния тракт осъществяваха гръбначно-мозъчния си алгоритъм.
Пое си само няколко пъти дълбоко дъх, докато още беше силно замаян и веднага се освободи от хватката. Извика леко от електрическата искра при оттеглянето си и се подпря на една ръка, за да види кого беше насилил току-що. Светлината от огъня беше достатъчна, за да разбере това, което вече знаеше: тази жена можеше да е която и да е, но не и Гуен. Хакуърт бе нарушил най-важното обещание, което някога беше давал, като на всичкото отгоре не знаеше с кого.
Знаеше обаче, че не му е за първи път. Никак даже. През последните няколко години беше правил секс с много хора — даже го бяха чукали отзад.
Имаше например една жена, която…
Както и да е, ами онзи мъж, който…
Странно, но не можеше да се сети за никакъв конкретен пример. Знаеше обаче, че е виновен. Беше също като, когато се будиш от някакъв сън и имаш ясно съзнание за него в главата си, като нещо, за което си мислил допреди няколко секунди, но не можеш да си го спомниш, защото съзнанието се е отлепило от когнитивните ти способности. Също като тригодишно хлапе, което има особен талант да се губи в тълпата, веднага щом ти види гърба, спомените на Хакуърт бяха избягали на същото място, където бягат думите, които са на върха на езика ти и сънищата от предишната нощ.
Знаеше, че е забъркал голяма каша по отношение на Гуен, но и че Фиона все още го обича — Фиона, която вече беше по-висока от майка си и която продължаваше да се притеснява, че е прекалено плоска, все още лишена от вторичните образувания, които придават пространственост на живота.
По-висока от майка си? Че как така?
Я по-добре да се маха от това място, преди да се е изчукал с още някой, когото не познава.
Вече не се намираше в централната зала, а по-скоро в някой от аневризмите на тунела заедно с още двайсетина човека, до един чисто голи като него. Знаеше кой тунел води към изхода (защо ли?) и започна да пълзи по него доста схванато, защото той самият беше схванат и натежал от разтегнати сухожилия и болезнени мускули. Не ще да е бил от най-атлетичния секс — по-скоро нещо в тантристката версия.
Понякога се любеха дни наред.
А той откъде знаеше това?
Халюцинациите бяха изчезнали, което му вършеше идеална работа. Дълго пълзя из тунелите. Ако се опиташе да мисли за това накъде се движи, се загубваше и в крайна сметка стигаше дотам, откъдето беше тръгнал. Само когато умът му започнеше да лети нанякъде, той успяваше да се придвижва на автопилот и така стигна до една дълга зала, изпълнена със сребриста светлина, по която можеше да се види, че помещението е наклонено. Гледката започваше да му се струва позната, беше виждал това, когато още беше млад мъж. Тръгна нагоре, докато стигна до края, където усети под краката си нещо необичайно твърдо. Над главата му се отвори люк и върху него се стовариха няколко тона студена морска вода.