Прах от мечти

Властта на мъжа й не беше толкова дискретна и с това, че не беше толкова дискретна, изобщо не беше толкова ефикасна като нейната. Той не можеше да постигне езика на мълчаливата заплаха и гибелното обещание. Освен това беше като дете в ръцете й. Открай време беше такъв, от самото начало, и това никога нямаше да се промени.

Беше великолепна в одеждите си, нагиздена с дарове от най-талантливите между племенните тъкачи, предачи, шивачи, ваятели на кости и еленови рога, златари и тепавичари — дарове, които й бяха поднасяни, за да се спечели благоволението й или да се отклони завистта й. Когато човек има власт, в края на краищата, завистта престава да е недостатък на характера. Вместо това се превръща в оръжие, в заплаха. А Секара се беше възползвала добре от това и сега я смятаха за една от най-богатите сред Бялото лице на баргастите.

Вървеше с изправен гръб, с високо вдигната глава, за да напомня на всички, че тъкмо тя е кралицата на баргастите, макар онази кучка Хетан да държеше титлата — титла, която беше отказала, глупава жена. Не, всички знаеха, че Секара е кралица по право. По силата на своето рождение и заради великолепието на жестокостта си. И ако не беше съпругът й такъв жалък глупак, отдавна щяха да са изтръгнали властта от онзи отвратителен Туул и онази неутолима кучка, жена му.

Пелерината от съшити кожи, която носеше на раменете си, се влачеше в прахта зад нея, докато крачеше по каменистата пътека през сенките, хвърляни от Х-образните разпятия. Нямаше смисъл да поглежда одраните буци плът, увиснали от кръстовете — безжизнените вече ак’рини, д’расилани и сафини, търговци и коняри, глупавите им безполезни пазачи, дебелите им жени и мекушавите им деца. С тази тържествена разходка Секара просто даваше израз на своята власт. Минаването по тази пътека с очи, приковани право напред, бе достатъчно доказателство за притежание. Да, тя притежаваше смъртта на тези чужденци.