Прах от мечти

А после внезапно спиране — и Ловците К’елл се развърнаха срещу Убиеца Шай’гал. Огромен, с присвити крила, с изгърбени, увенчани с шипове рамене. Очите му светеха над и под пълната с остри като игли зъби уста.

Калит затаи дъх. Усещаше яростта и презрението му.

Ръцете на Гунт Мач се отпуснаха надолу и дестраянтът се извъртя и стъпи на земята.

Кор Туран и Риток стояха от двете страни, на десет или повече разкрача от тях, навели глави и задъхани, върховете на мечовете им опираха в каменистата пръст. Точно пред Гу’Рул бе застанал Саг’Чурок: неподвижен и почти непокорен. Не засрамен — козината му лъщеше от изпуснатата мазнина.

Горчивата воня на едва сдържан гняв се завихри във въздуха.

Гу’Рул кривна глава настрани, развеселен сякаш от предизвикателната поза на Саг’Чурок, но четирите му очи се задържаха немигащи върху огромния Ловец К’елл, сякаш нехайно му признаваше известно уважение. За Калит това бе изумителна отстъпка. Убиецът Шай’гал беше почти два пъти по-висок от Саг’Чурок и макар да нямаше мечове на ръцете, по дължина те не отстъпваха на издължените с оръжия ръце на Ловеца.

Това същество беше родено, за да убива, родено с воля и решителност, многократно надвишаващи тази на Ловците К’елл, и пред него Войниците Ве’Гат щяха да изглеждат непохватни и тромави.

Калит знаеше, че Шай’гал може да ги убие всичките, тук и сега, без нито капка мазнина да зацапа гладката му лъскава кожа. Знаеше го в душата си.

— Слушай — заговори Калит и се изненада, като чу собствения си глас, спокоен, макар и малко прегракнал. — Знаех едно лагерно псе някога. Можеше да се изправи срещу оукрал. Но щом се вдигнеше вятър или изтътнеше далечен гръм, трепереше от ужас. — Помълча за миг и продължи: — Убиец. Те ме изведоха от онази буря, по моя заповед. — Пристъпи напред с усилие, а щом се изравни със Саг’Чурок, се пресегна и опря длан на хълбока на Ловеца.