Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
Трилидийс се покашля. Върховният жрец на Бога крал не беше свикнал да чака.
Сири кимна на слугините си да поднесат нова серия блюда. Сузеброн я беше учил как да се храни, като спазва етикета, и тя искаше да се упражнява. По съвпадение неговият начин на хранене — на малки хапки, без да довършва нищо — беше добър за опитване на нови блюда. Тя искаше да опознае Халандрен, нравите му, хората му, вкусовете му. Беше принудила слугите си да й говорят повече и се канеше да се запознае с повече от боговете. Видя отдалече минаващия Лайтсонг и му махна мило. Изглеждаше нетипично зает с нещо. Той й махна в отговор, но не намина да я навести.
„Жалко — помисли Сири. — Щеше да е добър повод да забавя Трилидийс още.“
Върховният жрец отново се покашля, този път по-настоятелно. Най-сетне Сири стана и даде знак на слугите си да се задържат на място.
— Имате ли нещо против малко да повървите с мен, ваше превъзходителство? — попита го безгрижно. Подмина го и тръгна с изящна походка, в пищната си теменужена рокля, а ефирният шлейф се проточи по тревата зад нея.
Той побърза да я догони.
— Трябва да поговоря с вас за нещо.
— Да — отвърна тя. — Досетих се от начина, по който ме викахте няколко пъти днес.
— Вие не дойдохте — каза той.
— Струва ми се, че съпругата на Бога крал не би трябвало да свиква да се отзовава на искания и да припка да се яви при някого всеки път, когато я повикат.
Трилидийс се намръщи.
— Но — продължи тя, — разбира се, ще отделям време на самия върховен жрец, ако той дойде да поговори с мен.
Той я изгледа, висок и с изправен гръб, облякъл цветовете на Бога крал за деня — синьо и медено.
— Не бива да ми се противопоставяте, ваше височество.
Сири се изчерви за миг от притеснение, но задържа косата си да не побелее.
— Не ви се противопоставям. Просто установявам някои правила, които би трябвало да са ясни още от началото.
Лека усмивка се появи на лицето на Трилидийс.
„Какво? — помисли тя изненадана. — Защо беше тази реакция?“
Продължиха да вървят и тя се овладя.
— Така ли? — Тонът му стана снизходителен. — Много малко знаете за това, което си позволявате, ваше величество.
„Проклятие! — помисли тя. — Как този разговор се измъкна от ръцете ми толкова бързо?“
— Бих могла да кажа същото за вас, ваше превъзходителство.
Масивният черен храм-дворец се извиси над тях: стръмни абаносови блокове, струпани като играчки на дете великан.
— О? — Той я изгледа накриво. — Някак си се съмнявам в това.
Наложи й се да потисне отново жегналото я притеснение. Трилидийс отново се усмихна.
„Какво? — помисли тя. — Сякаш може да отгатва чувствата ми. Сякаш може да види…“
Косата й не беше променила цвета си, поне видимо. Тя погледна Трилидийс и се помъчи да разбере какво не е наред. Забеляза нещо интересно. В кръг около върховния жрец тревата изглеждаше малко по-цветна.
„Дъх — помисли Сири. — Разбира се, че ще го има! Той е един от най-могъщите хора в кралството.“
Хората с много Дъх май можеха да виждат и най-малките промени в цвета. Можеше ли наистина да отгатва чувствата й от такива смътни реакции в косата й? Затова ли винаги се държеше толкова пренебрежително? Можеше ли да види страха й?
Стисна зъби. Като малка беше пренебрегвала упражненията, които Вивена правеше, за да има пълен контрол над косата си. Сири беше емоционална и хората можеха да отгатват чувствата й и без косата, тъй че бе решила, че няма смисъл да се учи да владее кралските къдрици.
Не си беше представяла Двор на богове и хора със силата на БиоХрома. Онези учители се оказваха много по-умни, отколкото им беше признавала. Както и жреците. Сети се, че Трилидийс и другите явно са проучили значенията на всички оттенъци промяна в косата й.
Трябваше да върне разговора в руслото му.
— Не забравяйте, Трилидийс — каза тя. — Вие сте този, който дойде да ме види. Очевидно имам някаква власт тук, след като накарах дори върховния жрец да прави каквото аз желая.
Той я погледна студено. Тя се съсредоточи и задържа косата си най-тъмно черна. Черно, за увереност. Издържа погледа му и не допусна и най-лека багра в кичурите си.
Най-сетне той извърна очи.
— Чух смущаващи слухове.
— О?
— Да. Изглежда, вече не изпълнявате съпружеските си задължения. Бременна ли сте?
— Не — отвърна тя. — Накарах слугините ми да ме прегледат преди два дни. Можете да ги попитате.
— Тогава защо спряхте да опитвате?
— Какво? — попита тя небрежно. — Да не би шпионите ви да са разочаровани, че пропускат нощното си представление?
Трилидийс се изчерви, съвсем леко. Погледна я, а тя отново успя да задържи косата си съвършено черна. Без намек за бяло или червено. Той като че ли стана по-неуверен.