Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
Сири леко потръпна.
— Не очаквам да разберете какво сме направили — каза Трилидийс. — Но е било необходимо.
— Необходимо да държите един човек в окови? — каза Сири. — Да го лишите от способността да говори, да превърнете един пораснал мъж във вечно дете? Та той дори не разбира какво се очаква да прави с жена!
— Необходимо е — повтори Трилидийс, стиснал зъби. — Вие, идрианците, дори не се опитвате да разберете. Имал съм си работа с вашия крал години наред и усещам същите невежествени предразсъдъци у него.
„Провокира ме“, помисли Сири, докато се мъчеше да обуздае чувствата си. Беше по-трудно, отколкото бе очаквала.
— Вярата в Аустре вместо във вашите живи богове не е невежество. В края на краищата вие сте изоставили вярата ни и сте тръгнали по по-лесния път.
— Следваме учението на бога, който е дошъл да ни защити, след като вашият Аустре — невидимо, непознато същество — ни е оставил на унищожителя Калад. Миротвореца се е върнал в живота с изрична цел: да спре враждата между хората, да донесе отново мир на Халандрен.
Жрецът я погледна.
— Името му е свято. Той е този, който ни дава живот, Съсъд. И иска от нас само едно нещо: да пазим силата му. Умрял е, за да ни я даде, но е поискал да бъде съхранявана в случай, че се Завърне отново и му потрябва. Не можем да позволим използването й. Не можем да позволим да бъде осквернена. Дори от нашия Бог крал.
Замълча.
„Как тогава взимате това съкровище от него, за да го предадете на следващия?“, помисли тя. Изкушаваше се да попита. Дали с това щеше да издаде твърде много?
Най-сетне Трилидийс продължи:
— Вече разбирам защо баща ви изпрати вас вместо другата. Трябваше да проучим всички дъщери, не само първата. Вие сте много по-способна, отколкото бяхме подведени да вярваме. — Думите му я изненадаха, но тя успя да овладее косата си. Трилидийс въздъхна и извърна очи. — Какви са исканията ви? Какво ще ни струва да ви накараме да се върнете към своите… задължения всяка нощ?
— Слугите ми — каза тя. — Искам да сменя главните си слугини с жените от Пан Кал.
— Недоволна сте от слугините си?
— Не точно — отвърна Сири. — Просто чувствам, че имам повече общо с жените от Пан Кал. И те като мен живеят в изгнание, разделени от хората си. Освен това ми харесва кафявото, което носят.
— Разбира се. — Трилидийс явно мислеше, че зад тази молба стоят предразсъдъците й.
— Момичетата от Халандрен могат да продължат да служат в ролята на жените от Пан Кал досега — каза тя. — Не е нужно да ме напуснат съвсем — всъщност все още искам да си говоря с някои от тях. Но главните жени, които са с мен непрекъснато, трябва да са от Пан Кал.
— Както казах, ще стане. Но вие ще подновите усилията си?
— Засега — отвърна Сири. — Това ще ви спечели още няколко седмици.
Трилидийс се намръщи, но какво можеше да направи? Сири му се усмихна, а след това се обърна и се отдалечи. Но не беше удовлетворена от начина, по който бе тръгнал разговорът. Беше постигнала победа, но на цената на още по-голяма враждебност от страна на Трилидийс.
„Едва ли щеше да ме заобича, колкото и да се бях постарала — реши тя, докато сядаше в павилиона си. — Може би така е по-добре.“
Все още не знаеше какво ще стане със Сузеброн. Но поне беше потвърдила, че манипулирането на жреците е възможно. Това означаваше нещо, макар тя да разбираше, че стъпва по опасен терен. Зае се отново с яденето, готова да опита нов кръг морска храна. Полагаше всички усилия да научи повече за Халандрен, но ако се стигнеше до живота на Сузеброн, щеше да го изведе оттук. Надяваше се, че след като жените от Пан Кал, сънародничките на Сини пръсти, получат по-важна роля в обслужването й, това ще улесни бягството. Надяваше се.
Въздъхна, вдигна една хапка към устните си и продължи с опитването.
41.
Вивена подаде монетата си.
— Само една? — попита Кадс. — Това ли е всичко? Само един петак?
Беше един от най-мръсните хора, които бе срещала. Но обичаше да се облича модно. Такъв беше стилът му — опърпано и мръсно облекло, но винаги по последната мода. Изглежда, смяташе, че е смешно. Подигравка със знатните.
Той завъртя монетата между оцапаните си пръсти.
— Само един петак — повтори.
— Моля те — промълви Вивена. Стояха на входа на задна уличка, на гърба на два ресторанта. По-навътре виждаше хлапета, ровещи из сметта. Прясна смет от два ресторанта. Устата й се напълни със слюнка.