Спиращият войната

— Объркана съм — каза Блашуивър.

— Лесно е — обясни Лайтсонг. — Виждаш, че някой носи пурпур, и хвърляш камъче в урната със същия цвят.

— Да, скъпи. Но защо?

— За да следим колко жреци на всеки бог влизат в двора, разбира се — каза Лайтсонг. — Притокът съвсем намаля. Съсел, би ли преброил, моля те?

Ларимар се поклони, събра няколко слуги и писари и им заповяда да изпразнят урните и да преброят камъчетата във всяка.

— Скъпи ми Лайтсонг — заговори Блашуивър. — Искрено се извинявам, ако съм те пренебрегвала напоследък. Олмадър се отнесе с грубо равнодушие към предложенията ми. Ако липсата на внимание от моя страна ти е разстроила ума…

— Умът ми си е съвсем в ред, благодаря — отвърна Лайтсонг. Изправи гръб и загледа броящите слуги.

— Тогава сигурно си безкрайно отегчен — продължи Блашуивър. — Сигурно можем да измислим нещо за забавление?

— Забавлявам се чудесно. — Усмихна се, преди да са му донесли резултатите. Купчинката на Мърсистар беше една от най-малките.

— Лайтсонг? — попита Блашуивър. Игривото й поведение беше приключило.

— Заповядах на жреците ми да дойдат рано тази сутрин — каза Лайтсонг и се обърна към нея. — И да ме настанят тук, пред портите, още преди слънцето да е изгряло. Броим жреците вече от шест часа.

Ларимар се приближи и му връчи списък на боговете с броя на жреците, влезли облечени в техните цветове. Лайтсонг го огледа и закима мълчаливо.

— На някои от боговете на служба са дошли по над сто жреци, но на двама — само по двайсетина. Мърсистар е една от тях.

— Тъй че? — попита Блашуивър.

— Тъй че… ще пратя слугите си да наблюдават и да броят при палата на Мърсистар, за да видим колко жреци са там. Вече подозирам, че знам какво ще открият. Жреците на Мърсистар не са по-малко от нашите. Просто влизат в двора по друг маршрут.

Блашуивър го погледна неразбиращо, а след това кривна глава.

— Тунелите?

Лайтсонг кимна.

Тя се отпусна на стола си и въздъхна.

— Е, поне не си полудял. Просто си отегчен.

— Нещо става с тези тунели, Блашуивър. И е свързано със слугата, който беше убит.

— Лайтсонг, имаме много по-големи проблеми, за които да се тревожим! — Тя поклати глава и се хвана за челото все едно я беше заболяла главата. — Не мога да повярвам, че още се занимаваш с това. Честно! Кралството скоро ще влезе във война — за първи път ролята ти в събранието е важна, — а ти се безпокоиш за това как жреците влизат в двора?

Лайтсонг не отговори веднага.

— Ето — каза накрая. — Позволи ми да докажа тезата си.

Пресегна се от дивана си и взе от земята малка кутия. Вдигна я и я показа на Блашуивър.

— Кутийка — изсумтя тя. — Много убедителен аргумент.

Той дръпна капака на кутията и на дланта му остана да лежи малка сива катеричка. Животинчето беше съвършено застинало, зяпнало напред и вятърът разрошваше козината му.