Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
Върна се в спалнята в добро разположение на духа, по негова преценка. Приближи се в тъмното към леглото.
– Мади?
– Копеле такова!
Беше решил, че си е легнала и се намира точно пред него. Вместо това гласът ѝ, стряскащо гневен, се разнесе от другия ъгъл на стаята.
– Какво?
– Какво си направил? – ниският ѝ шепот показваше колко е вбесена.
– Да съм направил? Какво...
– Това е моят дом. Моето убежище!
– Да, и какво?
– "Какво" ли? Как можа? Как можа да донесеш този ужас в дома ми?!
Гърни остана без думи заради въпроса и напрежението в него. Тръгна опипом покрай ръба на леглото и светна настолната лампа.
Старомодният люлеещ се стол, който обикновено бе до долната табла на леглото, сега бе избутан в най-отдалечения от прозорците ъгъл. Мадлин седеше на него напълно облечена, със свити и притиснати към тялото крака. Гърни се стресна първо от бушуващите в очите ѝ емоции, а после и от острите ножици, които стискаше в свитите си юмруци.
Имаше богат опит в разговора с превъзбудени и разстроени хора и знаеше как да ги успокои, но в случая нито една техника не му изглеждаше удачна. Седна на ръба на леглото, възможно най-близо до нея.
– Някой е нахлул в дома ми. Защо, Дейвид? Защо?
– Не зная.
– Разбира се, че знаеш! Знаеш много добре какво става!
Наблюдаваше я, наблюдаваше и ножиците. Кокалчетата ѝ бяха побелели.
– Предполага се да ни пазиш – продължи тя с треперещ шепот. – Да закриляш дома ни, да се грижиш за безопасността му. Вместо това си сторил обратното. Точно обратното! Позволил си на някакви ужасни хора да влязат в живота ни, да дойдат в дома ни. В МОЯ ДОМ! – изкрещя тя с пресекващ глас. – ПУСНАЛ СИ ЧУДОВИЩА В ДОМА МИ!
Гърни никога не я бе виждал изпаднала в такава ярост. Не каза нищо. Не намираше думи, не можеше дори да мисли. Не помръдваше, почти не дишаше. Емоционалният изблик сякаш премахна от стаята – от целия свят – всички други реалности. Чакаше. Не му хрумваше никаква друга възможност.
След известно време – не бе сигурен колко точно – тя каза:
– Не мога да повярвам какво направи.
– Нямах подобно намерение. – Гласът му звучеше странно в собствените му уши. Тих. Незначителен.
Мадлин издаде звук, който би могъл да бъде сбъркан със смях, но на него му прозвуча като кратко конвулсивно свиване на дробовете ѝ.
– Това отвратително занимание с портретите на престъпници... това бе началото. Снимки на най-отвратителните чудовища на земята. Само че на теб не ти бе достатъчно. Не ти стигаше да ги държиш в компютъра ни, да се взират в нас от екрана.
– Мади, кълна ти се... Който и да е влязъл в къщата ни, ще го открия. Ще го унищожа. Това никога няма да се повтори!
– Твърде късно е – поклати глава тя. – Не разбираш ли какво направи?
– Разбирам, че ни обявиха война. Нападнаха ни.
– Не! Ти... Наистина ли не разбираш какво направи ти?!
– Сритах един камък и изпод него изпълзя гърмяща змия.
– Ти докара това в живота ни!
Той не отвърна нищо, само наведе глава.
– Преместихме се в провинцията. На едно прекрасно място. С люляци и ябълков цвят. С езеро.
– Мади, обещавам ти, ще убия змията!
Тя като че ли не го слушаше.
– Не виждаш ли какво направи? – бавно махна с една от ножиците към тъмния прозорец до него. – Тази гора, гората, в която се разхождам... той се е крил в тази гора и ме е наблюдавал.
– Защо смяташ, че някой те е наблюдавал?
– Божичко, съвсем очевидно е! Оставил е онова отвратително нещо в стаята, в която работя, където чета, където е любимият ми прозорец. Прозореца, до който сядам да плета. Стаята, която гледа към гората. Знаел е, че използвам тази стая. Ако беше оставил онова нещо в свободната спалня до всекидневната, можеше да не го открия цял месец. Така че е знаел. Видял ме е на прозореца. А единственият начин да ме види на прозореца е от гората. – Замълча и го погледна обвинително. – Разбираш ли какво имам предвид, Дейвид? Ти унищожи гората ми. Как бих могла отново да се разхождам там?
– Ще убия онази змия. Всичко ще бъде наред.
– Докато не ритнеш следващия камък и под него не изпълзи друга змия. – Тя поклати глава и въздъхна. – Не мога да повярвам какво стори с най-прекрасното кътче на земята!