Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
– И така, разкажи ми как мина денят ти – подкани го тя след около минута, загледана в късче пащърнак на върха на вилицата си.
Той се намръщи замислено.
Жена му го гледаше с очакване.
Той подпря лакти на масата и сключи пръсти под брадичката си.
– Денят ми. Ами... Най-запомнящият се момент бе, когато психопатът избухна в кикот. Беше си представил нещо смешно – две жени, които е изнасилил, измъчвал и обезглавил.
Мадлин се вгледа внимателно в лицето му, а устните ѝ се изпънаха в почти права черта.
– Такъв ден значи – каза тя след малко. – Постигна ли онова, което си бе поставил за цел?
Гърни бавно потърка устни с кокалчето на показалеца си:
– Така смятам.
– Означава ли това, че си разрешил случая "Пери"?
– Да кажем, че открих част от отговорите.
– Браво на теб.
Настъпи дълго мълчание.
Мадлин се изправи, взе чиниите им, а после и ножовете и вилиците.
– Тя се обади днес.
– Коя "тя"?
– Клиентката ти.
– Вал Пери? Разговаряхте ли?
– Каза, че се обажда, защото ти си ѝ звънял. Имала в себе си само домашния ти номер, не и този на мобилния ти телефон.
– И?
– И искаше да те уведоми, че няма нужда да я занимаваш със суми от порядъка на три хиляди долара. "Да похарчи колкото трябва, но да намери Хектор Флорес!" – цитирам. Това трябва да е идеалният клиент. – Пусна чиниите в мивката и те изтракаха. – Какво повече би могъл да искаш? А, да... като заговорихме за обезглавяване...
– Като заговорихме за какво?
– Твоят човек във Флорида, дето обезглавява разни хора... Напомни ми да те попитам за куклата.
– Кукла ли?
– Онази на горния етаж.
– На горния етаж?
– На "развален телефон" ли ще играем?
– Нямам представа за какво говориш.
– Питам те за куклата на леглото в стаята ми за шиене.
Той поклати глава и недоумяващо разпери длани.
– Куклата – каза тя със загриженост в очите. – Счупената кукла. На леглото. Не знаеш нищо за нея, така ли?
– Имаш предвид кукла за игра, като за малко момиченце?
– Да, Дейвид! Кукла за малко момиченце! – извиси тя тревожно глас.
Гърни стана и бързо тръгна към стълбището. Взимаше по две стъпала наведнъж и след секунди вече стоеше на прага на свободната спалня, която Мадлин използваше за шивашкото си хоби. Беше почти мръкнало и на приглушената сивкава светлина голямото двойно легло едва се различаваше. Той натисна ключа на стената до себе си и настолната лампа освети всичко достатъчно ярко.
На една от възглавниците бе поставена седнала обикновена кукла без дрехи – съвсем обикновена, ако не се брои фактът, че главата ѝ бе махната и сложена върху кувертюрата на около метър от тялото, с лице към него.
Глава 62
Потръпване
Сънят се разпадаше като нестабилните стени на картонена кутия, която вече не е в състояние да удържа съдържанието си.
Всяка нощ победата му с ятагана над Саломе ставаше все по-неясна, все по-несигурна. Все едно гледаше старо телевизионно предаване, прекъсвано от наслагването на второ от съседна честота. Гласове се бореха да се наложат и се заглушаваха едни други. Картината на танцуващата Саломе биваше заместена от ясните образи на друга танцьорка.
На мястото на успокоителното видение за Мисията и начина на изпълнението ѝ – смелостта и убеждението на Йоан Кръстител – се бяха появили късчета от спомени, неочаквано остри отломки, от които се свиваше ужасено; гадеше му се от болезнено познатите сцени и мигове.
Танцуваща жена, чиято копринена рокля се повдига и разкрива дългите ѝ крака. Жената показва на малките момичета как да танцуват като Саломе, как да танцуват пред малките момчета.
Саломе, танцуваща самба върху килим в прасковен цвят, заобиколена от тропически растения с огромни мокри листа, от които се откъсват едри капки. Показва на момчетата как да танцуват самба. И как да придържат тялото ѝ.
Килимът и тропическите растения се намираха в спалнята ѝ. Тя показваше на него и на най-добрия му приятел от училище как да танцуват самба. И как да придържат тялото ѝ.
Змията, която се плъзгаше от нейната уста в неговата, търсеше нещо, гърчеше се.
По-късно той повърна, а тя се разсмя. Повърна върху прасковения килим под гигантските тропически растения – задъхан, изпотен, борещ се за въздух. Светът край него бясно се въртеше, стомахът му се свиваше и бунтуваше.
Тя го заведе под душа. Краката ѝ се притиснаха към неговите.