Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
Жената пълзеше по прасковения килим към едно момче и едно момиче, изтощена и неизтощима. "Изчакай в другата стая, скъпи." Накъсано, тежко дишане. "Ще дойда при теб след минута." Зачервено, лицето ѝ блестеше от пот. Захапа долната си устна. Очите ѝ диво горяха.
Глава 63
Точно като в бунгалото на Аштън
Хората от БКР пристигнаха на две "порции": Джак Хардуик дойде в полунощ, а час по-късно – криминалистите в специални бели костюми, предпазващи уликите от замърсяване.
Отначало криминалистите бяха скептично настроени, защото единственото "престъпление" тук бе необяснимото наличие на една счупена кукла. Те бяха свикнали с брутални зрелища, с кървави останки от побоища и убийства. Това вероятно обясняваше повдигнатите вежди и дискретните погледи, които си размениха.
Затова и първоначалните им предположения – че куклата може да е била оставена от някое дете или пък да става дума за някаква шега – бяха разбираеми. Това обаче не ги правеше по-приемливи за Мадлин. Съдейки по израженията им, те вероятно бяха чули нейния прям въпрос към Хардуик: "Тези пияни ли са, или просто са глупави?"
Все пак, след като Хардуик ги дръпна настрани и им обясни обезпокоителните сходства между куклата и тялото на Джилиан Пери, те свършиха работата си старателно и професионално. Изследваха стаята толкова щателно, все едно цялата бе надупчена с куршуми.
За съжаление обаче не откриха нищо. Цялото им щателно претърсване, ръсене с прах и събиране на отпечатъци, почистване със специалната "прахосмукачка" за влакна и късчета почва не доведе до почти нищо. В стаята имаше отпечатъци само от един човек, без съмнение – Мадлин. Същото важеше за няколкото косъма, открити на облегалката на стола край прозореца, където тя сядаше да плете. От вътрешната страна на касата на прозореца, който заяде и се наложи да викат Гърни да го отвори, намериха втори комплект пръстови отпечатъци – без съмнение, неговите. По тялото и главата на куклата нямаше никакви. Марката на играчката бе много разпространена, продаваше се във всеки голям магазин в Щатите. По входните врати на долния етаж имаше множество отпечатъци, до един съвпадащи с откритите в спалнята. Липсваха признаци да е насилвана която и да било врата или прозорец в къщата. Отпечатъци нямаше и по външната страна на стъклата. Огледът на подовете с ултравиолетова светлина не разкри наличието на ясни отпечатъци от стъпки, които да не отговарят на номерата на обувките на Мадлин или Дейв. Огледът за пръстови отпечатъци на всички врати, перила, плотове, кранчета и повърхностите в тоалетните помещения даде същия резултат.
Лабораторните техници събраха оборудването си и към четири часа сутринта си тръгнаха с микробуса си, като взеха куклата, кувертюрата на леглото и двете пътеки от пода край леглото.
– Ще проведем стандартните тестове – чу Гърни един от тях да казва на Хардуик на излизане, – но мога да се обзаложа при едно към десет, че всичко ще бъде чисто.
Всички изглеждаха изтощени и изнервени.
Хардуик се върна в кухнята и седна на масата срещу него и Мадлин.
– Точно като в бунгалото на Аштън – отбеляза Гърни.
– Да-а – отвърна колегата му с тона на уморен до смърт човек.
– Какво имате предвид? – запита Мадлин с враждебна нотка в гласа.
– Всичко е като дезинфектирано – обясни съпругът ѝ. – Няма отпечатъци, няма нищо.
Тя издаде нисък, измъчен звук. После си пое дълбоко въздух няколко пъти.
– И така... какво... какво ще правим оттук нататък? Имам предвид, че... не можем просто да...
– Една патрулна кола ще дойде, преди да си тръгна – каза Хардуик. – Ще имате защита в продължение на поне четирийсет и осем часа. Няма проблем.
– Няма проблем ли? – неразбиращо се вгледа в него Мадлин. – Как можеш да...
Не довърши изречението си и само поклати глава. После се изправи и излезе от стаята.
Гърни наблюдаваше оттеглянето ѝ, без да се сеща за никакви успокоителни думи. Бе толкова разтърсен от емоционалното ѝ състояние, колкото и от събитието, което го бе предизвикало.
Хардуик отвори бележника си на масата, намери страницата, която му трябваше, и извади химикалка от джоба на ризата си. Не написа нищо, само почукваше лениво с върха ѝ по отворената страница. На лицето му се четеше умора и някакво смътно напрежение.
– Така... – започна той, после млъкна и прочисти гърлото си. Когато проговори, думите му сякаш бяха камъни, които буташе нагоре по стръмен хълм. – Според онова, което записах по-рано... не си си бил вкъщи през целия ден.