Скритият пожар

— Ама вие май наистина не познавате страха.

— Опитваме се да го прикриваме.

— И тя ви каза, че не съществува начин да разберете?

— Точно така. Инспектор Джордан заплаши, че ще се върне със съдебно решение, а тя ни се изсмя в лицето. Казвам ти, никой не се е осмелявал досега да се държи по такъв начин с Карол Джордан.

— Но е права. Не би имало никаква полза от съдебното решение, защото дори самата госпожа Левинсън няма достъп до такива сведения. Навремето, когато всичко е било анонимно, на донорския материал е бил даван уникален идентификационен номер. Единственото място, в което номерът може да бъде сверен с личните данни на донора, се намира на територията на Агенцията по ембриология и „инвитро“ фертилизация при хората. Данните се съхраняват в компютър, който не е свързан с мрежата. Дори Стейси да успее да проникне в базата данни на агенцията, пак не може да се добере до тях. Необходим е физически достъп до компютъра. Няма друг начин хакерът да влезе в него.

— От къде знаеш всичко това? — попита Пола. — Нали току-що каза, че никога не си работила за госпожа Левинсън.

— Дипломната ми работа за бакалавърска степен беше посветена на достъпа до медицинска информация в ерата на компютърните технологии — каза Елинор. — Аз съм амбициозен младши специалист и винаги съм обичала да повишавам квалификацията си в различни области.

— Трябва да има копие от тези данни някъде — каза Пола. — Никой не би разчитал на един-единствен компютър за такова нещо.

— Убедена съм, че има, но нямам представа къде може да се намира, и не вярвам това да е известно на някой друг освен на екипа от компютърни специалисти, работещи за Агенцията по фертилизация — Елинор отново започна да разбърква замислено кафето си.

— Тя можеше да ни каже всичко това, но не го направи — оплака се Пола. — Просто ни прати да вървим по дяволите. Дори не пожела да ни каже как е станало така, че сперма на същия донор се е озовала в Бирмингам — тя захапа ожесточено сандвича си.

— Аз мога да ти кажа, това не е кой знае каква тайна. Лекарите имат инструкции да избягват раждането на повече от десет живи деца от един и същи донор. Официалната причина е да не се обременява генния пул чрез създаването на стотици деца със сродна наследственост. Но всъщност на никой не му се иска да има десет деца на приблизително еднаква възраст и с един и същ баща в един и същи град, тъй като психолозите твърдят, че е по-вероятно да се влюбим в човек, с когото имаме обща кръв, отколкото в някой, с когото не ни свързва нищо.

— Сериозно? Това ми звучи много странно.

— Странно, но вярно. Така че, ако дарителската сперма се отличава с особена фертилност, след пет-шест успешни забременявания тя обикновено се прехвърля в клиника на друг град. Предполагам, че това е станало и в този случай.

— Има логика — Пола отправи към Елинор поглед, изпълнен с открито възхищение. — Ти започваш да ставаш незаменима.