Скритият пожар

— Двамата с Джесика подлагали ли сте се на лечение преди раждането на Даниъл, за да може тя да забременее?

Ръката му с чашата застина на половин път към устата.

— От къде, по дяволите, знаете за това?

— Не знам, затова питам.

Той потри наболата си брада.

— Джес направи няколко спонтанни аборта. Тя искаше отчаяно да има дете. Аз не придавах особено значение на това, но пък не бях в състояние да й откажа нищо. — Той се вторачи в екрана. — Направиха ни изследвания и се оказа, че тя е алергична към моята сперма. Представяте ли си? Винаги сме мислели, че си подхождаме идеално, а пък през цялото това време организмът й не е можел да ме понася — той отпи нова глътка уиски. — Ако зависеше от мен, щях да спра дотук, но тя отказа да се примири. Отиде в клиниката за оплождане „инвитро“ в „Брадфийлд Крос“ и се подложи на изкуствено оплождане с чужда сперма.

— Сигурно не ви е било леко.

— Нямате и най-смътна представа. Имах чувството, че друг мъж е бил с нея, вътре в нея, в моята жена — той се почеса по главата. — Съзнавах, че не е така, но сърцето ми говореше друго.

— А как се почувствахте след раждането на Даниъл?

Нежна усмивка изгря на измъченото му лице.

— Беше любов от пръв поглед. И нито за миг не съм преставал да го обичам. Но същевременно през цялото време съзнавах, че той е чужд за мен, че не е плът от плътта ми. Никога не можех да разбера какво става в главата му. Обичах го безкрайно, но така и не го опознах. — Той посочи към телевизора. — И все още се опитвам да го опозная, но сега вече е сигурно, че няма да успея, нали?

Нямаше какво повече да се каже. Пола стана и го потупа по рамото.

— Ще ви се обадим.

Не помнеше кога за последен път е казала нещо по-безсмислено.