Скритият пожар
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-365-086-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият пожар». Краткое содержание книги:
Труповете на жестоко обезобразени тийнейджъри не оставят съмнение, че главен инспектор Карол Джордан и профайлърът Тони Хил си имат работа с развилнял се сериен убиец. Привидно нищо не свързва жертвите, освен факта, че убиецът ги е дебнал и подмамвал в социалните мрежи… Карол и Тони ще се изправят пред най-извратения от всички свои досегашни противници — убиец, който не се трогва от младостта и невинността на жертвите, убиец, тласкан от нечовешка ненавист…
Глава 38
От самото начало Алвин Амброуз се почувства като у дома в офиса на екипа за разследване на особено тежки престъпления. Ченгетата, които работеха тук, бяха от онзи тип хора, с които лесно намираше общ език. Пола Макинтайър му осигури бюро, компютър и кафе. Всеки, който минаваше покрай него, спираше и се представяше, дори дребната китайка, която изглеждаше като залепена за компютрите си.
Приятно му беше и усещането, че е в самия център на операцията. Единственият проблем се криеше в това, че веднъж озовал се тук, сякаш нямаше кой знае какво да върши. Всички наоколо се бореха с купища хартии и с данните, превъртащи се на техните монитори, но той беше наясно, че само си търсят занимание. Всъщност седяха като на тръни и чакаха Стейси да се появи иззад своята барикада от монитори, за да съобщи, че се е натъкнала на златна жила.
Тъй като нямаше какво друго да прави, той реши да прегледа пощата си. Тананикайки си под нос, той зачака страницата на пощата да се отвори. Мелодията секна в мига, в който осъзна какво вижда на екрана. Темата на второто поред съобщение в пощенската му кутия гласеше: „С какво мога да Ви помогна?“. Беше изпратено от davywarl@gmail.com.
Амброуз преглътна с усилие. Не знаеше как да постъпи. Искаше му се да отвори съобщението, но всички такива като Стейси го бяха предупреждавали толкова строго за деструктивния потенциал на електронната поща, че не смееше да рискува. Така или иначе, имаше под ръка експерт. Отиде в ъгъла на Стейси и зачака, докато пръстите й летяха по клавишите, които потракваха под тях. След около минута тя вдигна поглед:
— Имате ли нужда от нещо?
— Струва ми се, че съм получил мейл от Уорън Дейви — каза той. — На моя компютър е.
Стейси го изгледа така, като че ли беше бавноразвиващ се.
— На кой акаунт?
— Служебният ми адрес. Aambrose@westmerciapolice.org.
— Моля ви, идете да затворите пощата си — каза тя. — А после елате да влезете в нея от моя компютър.
Когато той се върна, тя вече беше отворила началната страница на пощата му. Стана и извърна поглед, докато той въвеждаше паролата си. Амброуз предположи, че го прави просто от учтивост. Вероятно можеше да проследи всеки удар на клавиш в своята компютърна система. Когато отвори пощата си, той отстъпи и тя седна отново пред монитора. Наклони глава и загледа темата.
— Отваряме — каза тя. — Не се притеснявайте, разполагам с всички антивирусни защити, известни на човечеството, а освен тях и с една-две, разработени от извънземни пришълци.
Амброуз не беше напълно убеден, че Стейси се шегува.
Съобщението се отвори на долния централен монитор. Същевременно на монитора над него внезапно се раздвижи цял поток от букви и цифри, но Амброуз се интересуваше единствено от съобщението:
„Здравейте, сержант Амброуз!
Приятелката ми Даян Патрик каза, че искате да Ви се обадя. Нещо във връзка с колата ми ли Ви интересува? Съжалявам, че не се обаждам по телефона, но съм в Малта по работа и обаждането би струвало доста, а пък съм и много зает, така че ми е по-удобно да Ви пратя мейл. Пишете ми за какво става дума и ще Ви отговоря незабавно.
Поздрави,
Уорън Дейви
«Ди Пи Ес» системи: www.dps.com“
— Интересно — каза Стейси.
— На мен ми изглежда като съвсем обикновено писмо — отбеляза Амброуз.
— Ако изключим това, че не е изпратено от Малта — Стейси посочи горния монитор, на който буквите и цифрите бяха застинали в съвсем недвусмислено съобщение. — Компютърът, от който е изпратено, е притежание на библиотеката на общината в Брадфийлд. Той е в града, сержант Амброуз. Или му е все едно, че ще разберем това, или е арогантен тип, който ни счита за далеч по-несведущи от себе си.
— Каквото и да е обяснението, той вероятно се подготвя за удар. Докъде стигнахте с вашия капан?
Стейси сви рамене.
— Ще стане, когато стане. Тези неща са трудно предсказуеми. — Тя отново започна да пише нещо, а очите й се стрелкаха от монитор на монитор. Докато Амброуз я гледаше, тя изведнъж застина. Секундите течаха, а тя не помръдваше. Той имаше чувството, че дори е спряла да диша.
После пръстите й отново литнаха по клавишите, толкова бързо, че той изобщо не можеше да ги следи.
— Пипнах те, пипнах те, пипнах те — повтаряше Стейси в кресчендо — първия път почти шепнешком, докато накрая гласът й се извиси в крясък. — Пипнахме го! — викаше тя.
Кажи-речи още преди да заглъхне викът й, всички вече я бяха наобиколили. Карол Джордан си проправи път до нея. Амброуз й отстъпи мястото до Стейси.