Пръстът, който те сочи [bg]

— Какво да правя тогава?

— Мислех, че сте дошли да ме убиете, а не да ми искате съвет.

Той знаеше, че се е спасил. Само дето не ми каза направо, че когато бях разговарял с Мордаунт, а после с Морланд, бях стоял лице в лице с виновниците. От единия си бях тръгнал, след като му изсипах куп благодарности и благопожелания. Другия бях сметнал само за оръдие, алчен подлец може би, но по същността си само източник на сведения и нищо повече. Сега се чувствах глупак и изгарях от срам, задето този човек беше видял всичката ми глупост и ми я бе посочил с такова хладнокръвие.

— Време е да приключваме с това — обади се Търлоу. — Смятате ли ме за виновен, или не? Вече ви казах: решението ще вземете вие, а аз ще приема присъдата ви.

Поклатих глава, а очите ми бяха пълни със сълзи на разочарование и срам.

— Това не е достатъчно, длъжен сте да обявите присъдата — настоя той.

— Невинен — промърморих.

— Моля? Простете, но не ви чух.

— Невинен! — викнах насреща му. — Невинен, невинен, невинен! Сега чухте ли?

— Чух, благодаря ви. Е, след като доказахте колко силно тачите справедливостта, а разбирам какво ви струваше това, и аз ще докажа същото. Ако ви е нужен моят съвет, ще ви го дам. Разкажете ми всичко, което сте направили, прочели, казали, помислили и видели. Тогава ще ми стане ясно мога ли да ви помогна с нещо.

Той отново плесна с ръце, слугата влезе и този път получи нареждане да донесе храна и да сложи дърва в огъня. Заех се да разказвам и обяснявам, като започнах от самото начало и премълчах само за помощта и съдействието, оказани ми от лорд Бристол. Бях обещал да не говоря за това и не исках да разгневя бъдещия си покровител, като не удържа на думата си. Разправих дори за магията, наложена ми от Сара Блънди, и за решимостта си веднъж завинаги да сложа край на борбата помежду ни. Но изоставих тази тема дотук, защото тя нямаше отношение към него, а и по изражението му виждах, че той не вярва в подобни неща.

— Имате предимство във възможността си да обвините Мордаунт, тъй като мнозина не го обичат и той е тясно свързан с лорд Кларендън. Предложете стоката си на нужните купувачи и ще получите висока цена.

— На кого по-точно?

— Предполагам, че сър Уилям Комптън ще бъде разбираемо провокиран да ви преследва съдебно за вашето нападение. Тъй като в същото време ненавижда лорд Кларендън, може да е склонен да се откаже от иск срещу вас в замяна на това, че ще допринесете за провала на най-големия му враг. Ако Мордаунт, приятелят на Кларендън, понесе удар, то това ще се отрази и на самия Кларендън. А за такова нещо освен сър Уилям Комптън щедро ще ви се отблагодарят и други хора. Добре е да се обърнете към тях и да видите какво могат да предложат в замяна.

— Всичко това звучи много добре — отвърнах, като не си позволих надежда след толкова разочарования. — Но аз съм беглец. Ако замина за Лондон или дори за Оксфорд, ще бъда арестуван. Как бих могъл да се обърна към когото и да било?