Пръстът, който те сочи [bg]

— Ето как била приведена в изпълнение втората част от плана и като опетнили доброто име на баща ми, го лишили от имуществото му. Не знам дали той се е досещал, че тъй влиятелни хора са желали… не, изисквали са унищожението му. Търлоу, бранещ правителството, Мордаунт и Морланд, чието бъдеще зависело от това дали щяло да им се удаде да стоварят върху него вината за своите деяния, и могъщото семейство Ръсел, което получавало възможност да се разпорежда свободно със заблатените земи. Такива солидни изгоди за всички на тъй малка цена! Нужно било само да се принесат в жертва животът и репутацията на един-единствен човек.

— Да се очисти от подобно очерняне, за него било невъзможно: ако обвиненията не били повдигнати открито, как можело те да бъдат отхвърлени? Не било предявено нито едно доказателство, как да бъдела изобличена лъжата им? Той избягал от клеветите, от несправедливо хвърляне в затвора, може би дори от ножа на наемен убиец — и това било приравнено към самопризнание за престъпления. А Търлоу, авторът на всичките му беди и единственият човек, който би могъл да снеме петното от неговата чест, не произнесъл нито дума. Кой друг би бил способен да измисли такъв план? Кой друг би притежавал средствата да приведе плана в изпълнение? Само Джон Търлоу, човекът, който знаел всичко, виждал всичко и бил движещата сила на всички онези тъмни събития.

— И аз, господа съдебни заседатели, съм сведен до жалкото положение, в което ме виждате днес. Нямам средства, нито връзки, нито някакво влияние — нищо освен изложените аргументи и неугасимата си вяра в правотата на моята кауза, както и в справедливостта на този съд. Но вярвам, че това е повече от достатъчно.

Дали действително произнесох дума по дума тази реч? Не, разбира се. Убеден съм, че моята младост е сковавала езика ми и пледоарията ми далеч не е прозвучала така уверено, както ми харесва да си спомням. Приятелите ми, които четат книги, ме уверяват, че точно така стоят нещата с историята. Дори великите историци записват онова, което са били длъжни да изричат актьорите в театъра на събитията, а не което са казали в действителност. Така стана и с мен и ако през годините съм се усъвършенствал в изказа си, няма да се извинявам за това. В спомените си говорих именно така: сдържано, но със страст, с жар, но и овладяно, застанал пред него, без да отделям очи от лицето му, като кой знае защо се опитвах да го уверя в истинността на думите си, но в същото време осъзнавах, че се старая да убедя и самия себе си.

Той не отговори веднага — това го помня ясно. Не, седеше все така невъзмутим, поставил затворената книга върху коленете си и кимаше мълчаливо. После, когато в стаята се чуваха само съскането и пращенето на горящите пънове, той пристъпи към отговора, като продължаваше играта на съдебно заседание.