Вековен дъжд [bg]

— Не мога да ви кажа нищо и за договора.

— Но ви е известно за какво говорим? — попита Флойд. — Знаете, че нещо в него не е било както трябва.

Мъжът отговори тихо:

— Поръчка от скулптор. Нищо специално.

— Не го вярвате, дори и да излиза от собствената ви уста — намеси се Оже.

— Искаме да научим единствено — каза Флойд — къде са били изпратени предметите. Дори адресът е достатъчен.

— Даже и да исках да ви кажа — а аз не искам, — тази информация вече не съществува.

— Не пазите ли някъде данните за минали поръчки? — попита Оже, повдигайки вежда.

— Документацията ни… беше унищожена.

Флойд препречи изгледа на Алтфелд към птиците.

— Но все нещо трябва да си спомняте.

— Никога не съм си поставял за цел да запаметя тези подробности.

— Защото някой ви е наредил? — поинтересува се Оже. — Така ли се случи, мистър Алтфелд? Някой упражни ли натиск върху вас да не обръщате прекалено голямо внимание?

— Договорът беше доста сложно изработен. Разбира се, че му обърнах голямо внимание.

— Дайте ни нещо — каза Флойд. — Каквото и да е. Само приблизителния район в Париж, закъдето е трябвало да замине една от сферите. По-добре е от нищо.

— Не си спомням.

— Обсъждали ли сте някога предназначението на тези сфери? — настояваше Флойд.

— Както казах, беше поръчка от скулптор. — Гласът на Алтфелд ставаше все по-напрегнат. Изражението му навеждаше на мисълта, че е готов да избухне всеки момент. — По това време леярни „Каспар“ изпълняваха още доста други договори. Стига да следвахме спецификациите, нямаше нужда да се интересуваме от по-нататъшната употреба на предметите.

— Но сигурно сте били любопитен — каза Флойд.

— Не. Не проявявах каквото и да е любопитство.

— Ние мислим, че сферите може би са били част от оръжие — обади се Оже. — Или най-малкото резервни части с военно приложение. Същата мисъл вероятно е хрумнала и на вас. Това не ви ли накара поне за момент да спрете и да размислите?

— Предназначението на предметите спадаше към интереса на митниците.

— Хубаво се измъквате — отбеляза Флойд.

Алтфелд го погледна.

— Ако бяха възникнали допълнителни въпроси, експортът на предметите щеше да бъде спрян. Бяха доставени, така че проблемът не беше наш.

— И това снема вината от вас, нали така? — попита Флойд.

— Съвестта ми е чиста. Ако това е проблем за вас, поднасям извиненията си. Ще ми позволите ли сега да наблюдавам на спокойствие пингвините?