Вековен дъжд [bg]

— Ще остане — обяви, след като шофьорът кимна мълчаливо.

— Голямо убеждаване падна.

— Днес немският ми е малко труден. Това също не помогна.

Тръгнаха, подбирайки пътя си между бурените, докато се добраха до една пролука в оградата. Две от дъските бяха паднали, оставяйки достатъчно голяма дупка, през която да се промушат. Флойд мина пръв, като отдръпна високата трева от другата страна, за да може и Оже да го последва.

— Ужасно — каза тя. — Пораженията са толкова големи, че е трудно дори да се повярва, че тук е имало фабрика. Единственото ни доказателство за съществуването й е писмото, получено от Сюзан Уайт.

— Кога е било изпратено?

— Помниш ли билета, който е купила, но така и не е използвала? Канела се е да замине, когато са я убили. Писмото е било изпратено само месец по-рано.

— Погледни земята тук — посочи Флойд. — Никъде не се виждат бурени. Още не са успели да пробият през бетона.

— Палеж?

— Трудно е да се прецени със сигурност, но това е първоначалното ми заключение. В противен случай е забележително съвпадение.

Недалеч от тях парният кран си проправяше път към поредната обречена постройка. Топката му размазваше бетон и чакъл с неуморна прецизност. Към него се бяха присъединили два зелени булдозера, изхвърлящи облаци парлив черен дим от дизеловите си двигатели. Шофьорите им носеха предпазни очила, маски и непромокаеми мушами.

Оже се огледа за някое място, откъдето да започнат издирването на улики.

— Да отидем към онези сгради и да видим дали ще успеем да открием номер петнайсет — каза тя.

— Не разполагаме с много време — предупреди я Флойд.

Пресякоха руините на комплекса, докато не достигнаха все още незасегнатата група от постройки. Фасадите им изглеждаха заплашителни, като оголени черепи. Покривите им вече бяха демонтирани и сега през пролуките и пукнатините в резултат на пожара надничаше мъртвешкото сиво на надвисналото небе. На Оже никога не й бе допадала идеята за незаконно навлизане в чужда собственост, дори и по време на детството й, когато тези неща нямаше как да й навлекат сериозни неприятности. Сега ситуацията й харесваше дори още по-малко.

— Номер петнайсет — обяви Флойд, като посочи нечетливия надпис върху една метална табелка, окачена на ъгъла на стената. — Изглежда заплахата с пингвините свърши работа. Трябва да си припомня този трик следващия път, когато притисна някого за информация.

Наблизо откриха една отворена врата. Във вътрешността на сградата цареше мрак, тъй като по-голямата част от покрива на приземния етаж все още беше непокътната.

— Внимавай къде стъпваш, Верити.

— Внимавам — отговори Оже. — Ето, вземи това. — Тя подаде на Флойд автоматичния пистолет.