Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Натан изпита желание да изкрещи.
Дакий продължи по новия коридор, като мърмореше нещо под носа си. След малко стигна до голям отвор, спря пред него и посочи с пръст.
— Баща там.
Натан грабна фенерчето от Ана, коленичи до отвора и освети вътрешността му, без да обръща внимание на коренчетата, които започнаха да се оплитат около китката му.
Във вътрешността на отвора видя обвит от корени неясен силует. Бе се присвил в поза, подобна на тази на зародиш в утроба. Силуетът бе блед. Лицето му бе покрито с гъста брада. Косите му бяха преплетени с корени. Натан освети лицето, скрито под брадата. Все още не бе напълно уверен дали това е баща му.
Докато го наблюдаваше, човекът механично си пое въздух и коренчетата около устните му се раздвижиха. Бе жив.
— Трябва да го измъкна оттук — реши Натан.
— Това баща ти ли е? — попита Ана.
— Все още не съм съвсем сигурен — отвърна Натан и посочи с пръст костения нож в пояса на Коуве. Професорът му го подаде. Натан го пое и започна бързо да реже корените.
Дакий изкрещя и се опита да му попречи, но Коуве застана пред него.
— Недей, Дакий! Не пречи на Натан!
Натан успя да се справи с външните дебели и жилави корени. Работата бе трудна, подобна на обелването на кората на орех. Коренчетата под тях бяха по-тънки, най-фините наподобяваха косми.
Натан видя, че тези коренчета бяха проникнали в цялото тяло, сякаш то бе направено от пръст. Очевидно яга поддържаше заловените екземпляри именно по този начин. Чрез корените подаваше хранителни вещества и поддържаше жизнените им системи.
Натан се поколеба. Дали нямаше да застраши живота на човека, ако го освободеше от коренчетата? Щеше ли да го убие, ако ги прережеше? Ако състоянието му действително представляваше хибернация, имаше ли опасност да наруши дейността на тези системи?
Поклати глава и започна енергично да реже корените. Ще рискува. Ако го оставеше, той така или иначе с положителност щеше да умре от страшна смърт.
След като преряза корените, Натан захвърли ножа, подхвана лежащия за раменете и го измъкна в коридора. Последните коренчета се скъсаха и освободиха пленника си.
Веднъж озовал се в тунела, Натан се свлече до човека. Голата фигура започна да кашля и пъшка. Много от малките коренчета просто изпопадаха от тялото му като пиявици. На местата, където в тялото му бяха проникнали по-дебели корени, потече кръв. Човекът изведнъж започна да се гърчи. Отметна глава назад и гръбначният му стълб се изкриви.
Натан го прегърна, тъй като не съобрази какво друго може да направи. Гърчовете продължиха цяла минута. Коуве му помогна да удържи мъжа, за да не се нарани.
Човекът потрепери за последен път, след което с тежка въздишка се свлече на земята.
Натан въздъхна от облекчение, когато видя, че гръдният кош продължаваше да се движи. Очите на мъжа се отвориха и го погледнаха. Натан познаваше тези очи. Това бяха неговите очи.
— Натан, ти ли си? — попита с дрезгав глас фигурата.
— Татко! — извика Натан и го прегърна.
— Нима… Нима сънувам? — продължи баща му със стенещ глас.
Натан бе твърде развълнуван, за да му отговори. Помогна на баща си да приседне. Бе съвсем лек, само кожа и кости. Дървото бе поддържало живота му, но едва-едва.
Коуве се приведе, готов да помогне.
— Карл, как се чувстваш?
Бащата на Натан присви очи и разпозна професора.
— Коуве, за Бога, какво става тук?
— Това е много дълга история, стари приятелю — отвърна професорът и помогна на Натан да изправи баща си на крака. Карл Ранд, твърде слаб, за да се движи самостоятелно, се облегна на Натан и Коуве. — Първата ни грижа обаче е да те отведем по-далеч от това проклето място.
— Татко… — Натан погледна баща си с разплакано лице.
— Напълно те разбирам, сине — каза дрезгаво Карл Ранд и се изкашля.
В момента нямаше време за синовни излияния, но Натан реши да не оставя за по-късно изричането на думите, които бе забравил да произнесе в деня, когато баща му се отправи на път.
— Обичам те, татко.
В отговор ръката, която го бе прегърнала през рамо, леко го стисна. Така баща му изрази обичта си.
— Трябва да извикаме останалите и да се махаме оттук — каза Ана.
— Натан, ти защо не останеш тук с баща си, за да си починете? — предложи Коуве. — Ще ви приберем на връщане.
Дакий поклати глава.
— Не. Оттук няма да излезем. Изход другаде. Тук няма да се връщаме.
— Така или иначе не трябва да се делим — настоя Натан.
— А и аз сам мога да се оправя — опита се да възрази Карл. — И без това доста време си почивах. — Посочи с поглед доскорошното си леговище.