Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Натан познаваше и други амазонски растения, реагиращи на физически дразнители. Листа, които се увиваха, когато ги докоснат. Гъби, които се взривяваха, и растения, които се затваряха при допир. Тези корени обаче му се сториха зловещи.
Освети пътя пред себе си. На няколко метра от него Дакий го очакваше. Натан даде знак на другите да не изостават. Коренчетата обхващаха цялото пространство; те се разделяха и сгъстяваха. В стените на разклоненията на тунела имаше малки странични отвори, покрити с плетеница от корени. Натан предположи, че това може да са хранилища на азот. Познаваше много растения, чиито корени образуваха изпълнени с азот грудки, разположени в подобни отвори.
Дакий бе застанал пред един такъв отвор. Натан освети вътрешността му с фенерчето си. Откри там нещо, което бе отвсякъде оплетено от големи и малки корени. Приведе се, за да го разгледа по-отблизо. Няколко коренчета, подобно малки антени, се протегнаха към него. Той се отдръпна.
Във вътрешността на отвора, отвсякъде увит и омотан от корените, подобно муха, попаднала в паяжина, се намираше прилеп плодояд. Натан се изправи погнусен от гледката.
Коуве надникна в отвора и също се намръщи:
— Дали дървото се храни с него?
— Не ми се вярва. Елате да видите още нещо — разнесе се зад гърба им гласът на Ана.
Върнаха се и отидоха при нея. Тя бе застанала пред един още по-голям отвор, също покрит с плетеница от корени. С жест им посочи да надникнат. Натан освети с фенерчето. Вътре, оплетена от корени, се намираше голяма кафява котка.
— Пума — каза Коуве.
— Гледайте внимателно — прикани ги Ана.
Те се вслушаха в съвета й, без да знаят какво трябва да очакват. Едрата котка внезапно си пое въздух, а после го издиша. Това движение обаче изглеждаше по-скоро механично, отколкото естествено.
— Жива е — разкри им тя.
— Нищо не разбирам — смути се Натан.
— Би ли ми подал фенерчето?
Натан й го подаде. Антроположката направи бърз оглед на много от съседните отвори. Разнообразието на животински видове бе впечатляващо. Видяха оцелот, тукан, мармозетка, тамариндова маймуна, мравояд, дори змии и гущери. Колкото и да им се стори странно, и една горска пъстърва. Всички животни дишаха или даваха някакви признаци на живот. Дори хрилете на рибата потрепваха.
— Всички са уникални и всички са живи — констатира Ана. — Бих казала, че се намират в състояние на своеобразна хибернация.
— Какво искаш да кажеш?
— Намираме се в биологичен склад — поясни Ана. — В база, пълна с генетични кодове. Готова съм да се обзаложа, че именно това е източникът на производството на приони.
Натан бавно огледа плетеницата от отвори. Това, което чу, бе трудно за осмисляне. Дървото бе превърнало подземието в депо за животни. Изследваше ги, за да може да произвежда приони, с които да ги обвързва към себе си. Подземието представляваше жива и дишаща генетична лаборатория.
Коуве хвана Натан за рамото.
— Сетих се за баща ти.
Натан го погледна недоумяващо.
— Какво искаш да… — започна и изведнъж съобрази, сякаш го удариха с чук по главата. Баща му бе предаден на корена. Не като тор, както първоначално бе предположил, а като екземпляр, необходим на тази зловеща лаборатория.
— Със своята бяла кожа и своеобразно поведение баща ти е бил уникален — продължи Коуве. — Бан-али или яга, няма значение кой, не са искали да се лишат от неговото генетично наследство.
Натан се извърна към Дакий. Бе така развълнуван, че му бе трудно да говори.
— Баща ми… Имаш ли представа къде може да се намира?
Дакий кимна утвърдително и повдигна ръце.
— Той е при корена.
— Да, но къде точно? — Натан посочи най-близкия отвор, където лежеше голям черен ленивец. — В кой точно отвор?
Дакий се смръщи и отмести поглед към плетеницата от коридори.
Натан затаи дъх. Имаше стотици коридори и безброй помещения. Не разполагаше с време за пълен оглед. Всъщност вече нямаха време. Можеше ли обаче Натан да си позволи да си тръгне, след като знаеше, че баща му е някъде тук?
Дакий внезапно съобрази сякаш нещо, тръгна уверено по един коридор и им даде знак да го последват.
Те с бързи стъпки се отправиха към него, като започнаха да навлизат в сърцевината на плетеницата от тунели. Натан установи, че се задъхва. Не от силната миризма на мускус, а поради засилващата се тревога, която го бе обхванала. По време на пътешествието въобще не бе допускал, че баща му е все още жив. Сега обаче бе раздвоен между надеждата и отчаянието и изпълнен с безпокойство, почти паникьосан. Какво щеше да открие?
На един разклон Дакий за миг се спря, след което зави наляво. След няколко крачки обаче поклати глава, спря се и се върна. Тръгна надясно.