Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
18.
Последният час
19:01 ч.
Амазонската джунгла
Бандата на Луи се спря за почивка и той погледна часовника си. След час взривът щеше да превърне горната долина в огнен водовъртеж. Погледна тресавището, разположено пред тях. Залязващото слънце бе придало на повърхността му сребрист оттенък.
Движеха се по график. Когато достигнеха южната част на тресавището, където джунглата бе най-гъста, имаше много речни канали и щяха да се измъкнат с лекота от гъстата гора. Не се съмняваше в това.
Въздъхна удовлетворено, но същевременно изпита известно разочарование. Оттук нататък всичко щеше да е лесно. Винаги изпитваше подобни чувства след успешно приключване на мисия. Реши, че това е някаква временна потиснатост, подобна на настъпващата след полов акт. Вярно е, че щеше да се завърне във Френска Гвиана като много по-богат човек. Тръпката, която изпита през последните дни обаче, не можеше да се купи с пари. Такъв е животът, помисли си. Нищо. Щеше да има и други мисии.
Чу шумолене, което привлече вниманието му.
Видя Кели, коленичила и притисната към земята от двама мъже. Трети мъж, Легнал на два метра от тях, псуваше и се държеше между краката.
Луи тръгна към тях, но Маската го изпревари. Обезобразеният му помощник помогна на псуващия да се изправи на крака.
— Какво става тук? — попита Луи. Маската посочи мъжа с пръст.
— Педро пъхнал ръка в пазвата й, пък тя го ритнала с коляно по слабините.
Луи се усмихна. Това му хареса. Положи ръка върху дръжката на камшика.
Отиде при все още коленичилата Кели. Един от двамата пазачи, стиснал я за дългата коса, отметна главата й назад, за да се оголи дългата и шия. Тя погледна презрително двамата мъже, които я обсипваха с най-вулгарни псувни.
— Нека се изправи — нареди Луи.
Двамата знаеха, че неподчинението бе неразумно нещо. Кели се изправи. Луи свали шапка.
— Извинявам се за проявената към вас непочтеност. Уверявам ви, че това няма да се повтори.
Около тях започнаха да се събират други наемници.
— Следващия път така ще го ритна, че ще му вкарам ташаците в корема — процеди през зъби Кели.
— Поначало сте права — съгласи се Луи и даде знак на хората си да се отдръпнат. — Тук обаче наказанията са моя привилегия.
Стисна камшика. Преди време бе ударил с него жената, за да й предаде урок. Бе време за втори урок. Извърна се и замахна рязко с камшика. Чу се силно изплющяване. Педро изпищя и закри с ръка лявото си око. Между пръстите му потече кръв. Луи изгледа останалите.
— Никой няма да докосва пленниците. Това ясно ли е? Всички започнаха гласно или с кимвания да потвърждават, че им е ясно. Луи прибра камшика си.
— Някой да се погрижи за окото на Педро.
Извърна се и видя, че Цуи е застанала до Кели. Бе повдигнала ръка към бузата на пленницата. Цуи омота около пръстите си къдрица червена коса. Червената коса я привлича, съобрази Луи. Такива трофеи Цуи още нямаше в колекцията си.
19:05 ч.
На светлината на фенерчето Натан забеляза, че тунелът приличаше на горния, само дето дървената му повърхност бе по-грапава. Миризмата на мускус се засили.
С Дакий до него поведе Ана и Коуве надолу по тунела. Той започна да се стеснява и завоите ставаха все по-остри.
— Навярно се намираме в главния отвесен корен — прецени Натан.
— Води право във вътрешността на земята — добави Коуве. Натан кимна. След още няколко завоя тунелът излезе от корена на дървото. Подът под краката им се оказа от камъни и глина. Тунелът продължаваше да води надолу. Движеха се успоредно на коренната система.
Дакий даде знак да продължат напред. Натан се колебаеше. По стените растяха странни светещи лишеи. Миризмата на мускус бе станала нетърпимо силна. Дакий вървеше напред. Натан погледна Коуве, който повдигна рамене. Прие това като знак на съгласие да продължат.
Коренът над главите им се раздели на няколко части, водещи към други тунели. Малки коренчета, провиснали от тавана, помръдваха ритмично, сякаш ги вееше вятър. В тунела обаче нямаше никакво въздушно течение.
Тунелът се стесни и главата на Натан докосна тавана. Малките коренчета се оплетоха в косата му и започнаха да я дърпат. Той се освободи от тях и възкликна от удивление. Разтревожен, освети повърхността над главата си.
— Какво има? — запита Коуве.
— Коренът се опита да ме хване.
Коуве доближи ръка до корена. По-малките коренчета се омотаха около пръстите му. С отвращение отдръпна ръката си.