Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Уф. Това съвпада с втората част от моя план — какво да правим с останалите служители, които наближават пенсионна възраст? Мислех си да им предложа пенсия в пълен размер и да ги оставя да живеят в къщата — защото ако си прав, Малчо скоро ще остане без своята църква и само с една черупка. Отец Хюго е най-добрият телохранител, който съм имала, но той е невинно Божие чадо и не разбира нищо от поддръжка на имот. Има нужда от практичен циничен помощник с опит в домакинството. Кънингам, О’Нийл или Ментон. Ще оставим на Алек да прецени. Джейк, искам да осигуря на Хюго действаща институция, за да може да насочи ума си изцяло към молитвите, проповедите и спасяването на души. Мисля, че знаеш защо. — („Аз също зная защо, шефе, но всеки от онези четиримата щеше да се справи по същия начин с убиеца.“) „Вече благодарихме на трима от тях, скъпа — и ще го направим отново, при първа възможност. Но отец Хюго е специален случай.“
— Юнис, наистина ли вярваш, че Хюго може да спасява души?
— Нямам ни най-малка представа, Джейкъб, защото не зная Кой управлява този свят. Дори и това, което върши Хюго, да няма повече смисъл от нашите „срещи за молитва“, пак си заслужава. Миличък, живеем в шибан свят. Някога, в началото на двайсети век, Съединените щати бяха прекрасна страна, кипяща от надежди. Но днес най-доброто, което могат да правят младите, е да си стоят у дома, да безделничат и да си тананикат ом мани падме хум, което е далеч по-добре, отколкото да хукнеш по широкия свят или да се натъпчеш с дрога до забрава. И когато медитацията и „безсмислените“ молитви са по-добри от всяко друго занимание, идва моментът за такива като Хюго. Дори ако вярата му е сто процента погрешна. Но не мисля, че отец Хюго греши повече от който и да било изпечен теолог, и дори може да е много по-близо до истината. Джейк, аз наистина не зная Кой управлява този свят.
— Само се чудех, мила. Бременните често са спохождани от странни идеи.
— Бременна съм долу, скъпи, а тук горе все още съм старият Йохан. И това ми помага понякога. — („Какво ли щеше да правиш без мен, шефе, като дойде време да раждаш? Сигурно щеше да умреш от страх. Не забравяй, за разлика от теб, аз вече съм го преживявала.“) „Зная, мила, тъкмо затова все още не съм се побъркала.“ („Не е по-страшно от това да ти извадят зъбче, шефе. Пък и вече сме прокарали пътя.“) — Джейк, някога разказвала ли съм ти за моя период в политиката?
— Дори не си бях и помислял, че си се занимавала с подобно нещо, Юнис.
— Помисли си го за „Йохан“, не за „Юнис“. Беше преди четирийсет години, когато едни типове ме убедиха, че било мой „дълг“. Не беше трудно. Едва по-късно си дадох сметка, че партията се е интересувала от мен само защото бях в състояние да финансирам кампанията си. Но научих доста неща, Джейк. Определиха ми район, в който бяха сигурни, че ще изгубят. След този случай осъзнах, че да си добър бизнесмен няма нищо общо с това да си политик или държавен чиновник. Набиха ми тези истини с чук в главата! Може би някой ден някой ще спаси тази окаяна планета, но лично аз не зная как да стане това. Джейк, знаеш колко държах на моята компания и на хората си. Но никой не може да направи същото за няколко милиарда и дори да поиска, те няма да му позволят. Защото проблемът е тъкмо в бройката. Не виждам никакво друго решение освен задължителна стерилизация на населението — и това решение е по-лошо дори от масов мор. Защото издаването на разрешителни не направи нищо да облекчи нещата.
Джейк клатеше глава.
— И няма да направи, Юнис. Тези разрешителни са поредната вратичка, пролука в закона, по-голяма дори от тази на данъците. Задължителните методи неизбежно включват политически мотиви. Не, благодаря, предпочитам Четиримата конници. Единствената полза от доброволната контрацепция бе да промени неблагоприятно съотношението между произвеждащи и паразити, а популацията продължава да расте. Ако бяхме достатъчно твърди по отношение на сключените бракове и ражданията, както са в Китай, може би нямаше да стигнем дотук. Но не сме, никога не сме били и със сигурност няма да бъдем.
— Излиза, че няма решение.
— О, има, и аз ти го споменах. Четиримата конници на Апокалипсиса. Те никога не спят и винаги са на своя пост. А също и онова там. — Той посочи Луната. — Юнис, имам чувството, че драмата на нашата раса се проиграва отново и отново. И че всяка разумна цивилизация трябва да стигне до момента на самоунищожението, за да разбере по трудния начин, че единственото спасение са звездите. Навярно всеки път става въпрос за фотофиниш, когато резултатът не се знае до последната частица от секундата. Както е с нас. Ще трябва да преживеем безсмислени войни и бедствия, преди пренаселването да принуди учените да открият начин за завладяване на космоса. С други думи, във вселената космическите пътешествия са нещо като нормални родилни болки на една иначе умираща раса. Изпит. Едни раси го издържат, други се провалят.