Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
46.
31 декември 1979
Рандал седеше като замаян. Лице в лице с един бивш нацист, който планираше да унищожи света с помощта на една персийска религиозна секта, отломка от Средновековието. Целият му свят се обръщаше с главата надолу и той се чудеше дали не се намира под въздействието на някакъв наркотик. Може би преданията, че Хасан ал Сабах е използвал хашиш, щяха да се окажат верни. В едно нещо обаче беше сигурен. Нямаше да го оставят жив, щом бе чул толкова много.
— И какво в крайна сметка ви носи всичко това? — попита той след дълга пауза.
Нацистът се навъси и го изгледа замислено.
— Много ще ми е трудно да ви го обясня, а вие още по-трудно ще го разберете. Не сте германец, живял в Третия райх, човек, посветен на фюрера, въодушевен от видението на един нов свят, в който една висша арийска раса най-после ще въведе ред и цивилизация в този свят на хаос и мъка. Не сте работили неуморно, както правех аз, за да реализирате мечтите си, за да вдъхнете живот на видението на този единствен самотен мъж, който по-добре от всички нас знаеше значението на мечтите и мисията ни. И не сте виждали разрушаването на тази мечта, Германия в развалини, разделена, а хората й роби. Когато се върнах тук, в Иран, изпитвах горчивина и мразех хората, които бяха разрушили всичко, в което бях вярвал. Изживявах най-дълбокото поражение. Вие въобще не можете да си представите агонията, през която трябваше да премина. Бях безпомощен да отвърна на удара с удар, безпомощен да отмъстя. Години наред страдах, без да виждам надежда и начин, по който бих могъл отново да служа на тази мечта. И тогава говорих с имам Хасан и научих за неговите мечти. Не ги споделях изцяло, или поне религиозните елементи — идването на Махди и триумфът на исляма. Но поне заради Гобино бих могъл да ги разбера. И видях във всичко това начин за отмъщение, може би даже средство за промяна на нещата в света, така че отново да има германски Райх. Щом американците, британците, французите и руснаците се изтощят от ядрена война, ще ни остане да се справим само с шепа боклуци като арабите, индийците и някои други. Това обяснява ли моята позиция?
Рандал чувстваше, че е безсмислено да спори, да се опитва да обясни, че Западна Германия ще бъде една от първите страни, заличени от картата в една ядрена война, и че никакъв Райх не би могъл да бъде построен върху развалините на свят, разрушен от такива оръжия.
— Защо ми разказвате всичко това? — попита той.
Рашер се усмихна.
— Всъщност не знам. Суета, предполагам. Ние, възрастните хора, сме страшно суетни. Няма никой друг, на когото бих могъл да кажа, никой, комуто бих могъл да говоря за моето отмъщение. Всички мои съратници са вече мъртви; сам съм сред тези хора. Нека да кажем, че вие сте представител на всички онези, които си въобразяваха, че са победили, които вярваха, че Райхът на Хитлер свърши, когато той се самоуби в онзи бункер под канцеларията в Берлин.
— А сега няма ли да ми кажете какво възнамерявате да правите с мен?
— Не разпоредих да ви доведат тук, просто за да ви разкажа всичките тези неща. С разказа си платих данък на личната си суета. Има доста по-сериозна причина за присъствието ви тук тази нощ. Искаме да разберем какво точно знаят шефовете ви за нас, какво са открили сами и какво сте успели да им кажете вие. Искаме да научим какво планира да предприеме правителството ви и ако е необходимо, можем да убедим имама да издърпа датата на изстрелването.