Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— С една дума, вие останахте и го покръстихте в нацистката философия! — прекъсна го за втори път Рандал. — Предполагам, сега ще ми кажете, че това е нещо невероятно, нещо, за което Химлер е мечтал от години.
— О, не, разбира се, че не. Аз не останах в Иран, поне не тогава. С избухването на войната присъствието ми в Германия стана наложително — изследванията ни в областта на ракетното дело бяха много важни. След войната се крих известно време в Германия, докато НОБЗ — Нацистката организация за бягство и заселване не ми помогна да емигрирам. Може би ви е известно, че учени от Пенемюнде и другаде бяха привлечени от правителството на Египет и впоследствие му се отплащаха, работейки върху проект на ракета с цел унищожаването на еврейските орди, взели връх в Палестина. Прекарах три години в Кайро и се запознах с иранската колония там. При разговорите ми с тях осъзнах, че Иран предлага неподозирани възможности за нашата кауза в следвоенния период. Реза Шах бе толкова прогермански настроен, че руснаците и англичаните нахлуха в Иран през 1941 и го свалиха от власт. Присъствието им предизвикваше силно негодувание — в края на краищата Русия и Англия са традиционни неприятели на Иран от деветнадесети век. Освен това налице бе и вдъхновяващият пример на пронацисткия режим на Рашид Али в Ирак. Имахме симпатизанти на нацизма из цялата страна, макар че опитът на иранците да организират фашистко движение бе като цяло неумел. Само нашият най-добър агент в страната, един мъж от смесен произход, на име Рухи Шнайдер, бе успял да образува малки групи от пронацистки настроени иранци в различни части на страната. Обсъдих това с моите познати от НОБЗ и те се съгласиха, че ако някои от тези групи могат да бъдат повторно активирани, биха се оказали много полезни за организацията и за работата по разрушаването на Израел. Беше решено, че трябва да се върна в Иран, и през 1952 година напуснах Кайро. Месец след като се върнах в тази страна, отидох до Керман и поднових познанството си с имам Хасан. Той беше ужасен от съдбата на Германия. Подобно на повечето мюсюлмани мразеше евреите и съвсем не обичаше страхливците, организирали фарса в Нюрнберг, или пък престъпниците, които дадоха Палестина на ционистите. Но той не беше като другите мюсюлмани. Имаше по-широк поглед върху нещата, нещо, с което ми напомняше фюрера. Мечтаеше за покоряване не само на евреите, а и на целия свят. Целта му беше да води джихад, свещена война, за да построи един вид ислямски Райх. Естествено всичко това бе смесено с безсмислени религиозни врели–некипели — предсказания за Махди, една книга, наречена Китаб ал иршад — обичайните дивотии. Но аз видях нещо в това, което проповядваше — една надежда за отмъщение. Не само срещу евреите, но и срещу всеки, който по някакъв начин бе имал дял в нашето поражение.
— И кого включвате тук? — избухна Рандал. — Нима войната не ви научи на нищо? Нима не осъзнахте, че няма начин да спечелите, че ще ви бием отново, че винаги ще го правим?
— Напротив, мой млади приятелю, войната нанесе много по-голямо поражение на враговете, отколкото на нас самите. След като премислих нещата, започнах да виждам какво трябва да направя за окончателната ни победа. Първоначално всичко беше доста неясно, но знаех, че сектата има пари и възможности да спечели още. Знаех още, че семействата в Хонконг са били в тесни връзки с нацистката организация там и ще бъдат склонни да работят с неонацистките групи в Европа, като им помогнат в продажбите на хероин зад граница. Обсъдих идеите си с колеги, които НОБЗ бе изпратила в Иран, и решихме, че трябва да останем и да помогнем на имама. Години наред съветвахме сектата как да се подготви за джихад. Не искам да кажа, че всички идеи са наши. Имам Хасан е интелигентен мъж, много от неговите последователи също, но ние разполагахме с опита, за да му посочим най-добрия начин да реализира идеите си. Създадохме схема за обучение на някои от младите му последователи като инженери и техници и по-късно като учени. През 1960 година започнахме строежа на една секретна база до Керман. На този етап проектът беше изключително дългосрочен — никой от нас не вярваше, че ще доживее да го види в действие. Планът ни се състоеше в построяването на ядрени устройства, които по-късно бихме могли да пренесем до различни важни градове: Ню Йорк, Ерусалим, Москва, Лондон. Взривяването им би предизвикало всеобща гибел. В същото време започнахме да използваме част от базата като тренировъчен лагер за изграждането на една малка армия от млади иршадитски мъже и жени. Започнахме също така да закупуваме и оръжие в началото на седемдесетте години и създадохме голям арсенал, които би могъл да се използва, щом започне джихад. Може да влезе в употреба, ако се наложи някога да защитаваме базата или се ангажираме в други акции, като например тази в Мека. Но в средата на седемдесетте години поредица от събития накараха имама да реши, че бихме могли да ускорим плановете си. В края на шестдесетте, както знаете, Никсън и Кисинджър формулираха така наречената „Доктрина Никсън“ — оръжие вместо войски за страните приятели на Америка, за да отстояват независимостта си. През 1971 година американският външнотърговски баланс регистрира дефицит, първият от 1893 година, довел до появата на натиск за увеличаване продажбите на оръжие, за да се изравни балансът. През май 1972 Никсън и Кисинджър се съгласиха да продадат на Иран всякакво конвенционално оръжие, каквото той поиска, и в резултат иранците станаха най-големият купувач на американско оръжие в света. Близо половината от всички продажби на Пентагона за 1974 година отиват в Иран. Шахът купува всякакъв вид конвенционално въоръжение, което може да получи, включително изтребители, хеликоптери и ракети въздух-земя. Много по-малко известно, но не по-малко важно е и това, че от 1973 година американците започват да доставят тайно уран на Иран. Целта е да се създаде запас от ядрени материали в тези страни, в случай че Съединените щати пожелаят да построят атомен арсенал тук. Много от конвенционалните оръжия, продадени на Иран, биха могли да бъдат преустроени в носители на ядрени бойни глави без някакви особени трудности. През 1974 година имам Хасан изплаща голяма сума на един генерал на име Баянпур. Генералът отговарял за съхранението на урана и успял в продължение на няколко месеца да отдели около десет килограма уран 235 и около тридесет килограма уран 238 от хранилище в една пещера близо до Шираз. Ние прехвърлихме урана, цялото количество, внимателно опаковано в отделни малки контейнери, за да избегнем опасността от достигане на критична маса, в нашия изследователски комплекс. По-късно през същата година успяхме да се сдобием с допълнителни количества уран от източник в Западна Германия. То беше част от пратка, извозвана в Южна Африка — напълно секретно, разбира се. От Дурбан нашият дял бе отклонен към членове на сектата в Източна Африка и след това през Йемен и Бахрейн до Иран.