Черната призма [bg]

— Не го вярвах, но бях толкова… — Лив заплака.

Корван затвори очи и продължи просто да прегръща дъщеря си. Кип се зачуди дали не би могъл да се измъкне някак.

„И къде ще ида? Това е моята стая.“

Но след няколко секунди Корван нежно отдели дъщеря си от себе си.

— Аз съм изненадващо жилав. Изглеждаш по-прекрасна отвсякога, Аливиана.

— Цялата съм в сълзи — възрази Лив, бършейки очите си.

— Може би дори мъничко по-красива от майка си. Твърдение, което не бих търпял до днес, когато виждам истината със собствените си очи. Тя толкова би се гордяла с теб.

— Татко — промълви Лив и бузите ѝ поруменяха, но изглеждаше доволна.

— Не мислиш ли, че е красива, Кип?

Кип запелтечи и издаде някакъв звук, сякаш се дави. „Ама сериозно, ако смущението се състоеше от мускули, щях да съм огромен.“

— Тааатко! — рече ужасено Лив.

Корван се засмя.

— Денят ми нямаше да е пълноценен, ако дъщеря ми не помисли, че я излагам. Прощавай, Кип.

— Ъм — отвърна красноречиво Кип. Значи в края на краищата мишената не бе той. А Лив. Виждаше откъде е наследила извратеното си чувство за хумор.

— Чудесно е да те видя в добро здраве, Кип… Кип Гайл. — Корван поклати изумено глава. — Лив, Кип, много бих се радвал да си побъбрим, но Призмата току-що ми възложи работа.

— Работа ли? — попита Лив.

— Натоварен съм със защитата на Гаристън и над мен стои единствено самият Призма.

— Какво?! — възкликна Лив. — Отново си генерал?

— Позицията не е толкова завидна, колкото си мислиш. По-мекото легло не улеснява съня, когато държиш десет хиляди живота в треперещите си ръце. Армията на крал Гарадул ще пристигне след около пет дни. Ще атакуват в деня след Слънцеднев. Ако искаме да удържим града, ще трябва да измисля по-гениална защита от всяка, която съм виждал. Налага се да тръгна веднага, за да задвижа някои неща, но ще дойда при теб по някое време след полунощ. Кип, при теб може би утре?

— Много бих се радвал, майстор Данавис. Генерал Данавис.

Майстор Данавис се усмихна.

— Да. Не бях забелязал колко ми е липсвало това. Въпреки всичко. Впрочем, Лив, знаеш ли нещо за Карис Белодъб?

Лив сви рамене.

— Единствената Кървава горянка в Черната гвардия, невероятен боец, бихром, почти полихром и може би най-бързата притегляща на Ясписите. Защо?

Новият генерал каза:

— Пленена е от крал Гарадул. Призмата не иска да си го признае, но знам, че това ще го разсее. Той е много привързан към нея. Съмнявам се, че ще е възможно да я спасим, не и при ограничените ресурси, с които разполагам, но ще проуча всичко, за да видя дали изобщо има някаква надежда.

И ей така, от нищото, се пръкна една глупава, безумна, невъзможна идея.