Черната призма [bg]

Гавин разкърши рамене, стегна се, посочи към луксиново-каменния свод на портата и изстреля струя синьо и жълто. След броени мигове тя се втвърди в скрипец. Гавин взе намотка въже от един фермер и прати нова струя, за да прикрепи единия край на въжето към тавана. После провря останалото въже през скрипеца. Остави малко хлабина и притегли върху нея една подвижна макара, която после закачи за мрежата от луксин около фургона. Повика с жест фермера, който явно бе собственикът на фургона, и му хвърли другия край на въжето.

— Все още ще ми е нужна цялата ти помощ.

Кип преглътна тежко и каза на командир Железни, който мълчаливо наблюдаваше тълпата:

— Моля те, кажи ми, че той не измисля тези неща в движение.

— Не. Ще се изненадаш колко често се чупят фургоните, когато армията ти преследва друга армия през половината сатрапии. Виждал съм го да повдига и по-големи тежести съвсем сам. Но с доста повече макари.

Значи истинският въпрос бе защо Гавин не го направи сам. Той можеше да притегли луксин, по-добър от всяко въже. Можеше да притегли още четири макари и да направи тежестта толкова малка, че да е в състояние да повдигне фургона без чужда помощ. Но веднага щом си зададе този въпрос, Кип разбра отговора. Гавин изграждаше връзка с жителите на града. Ако направеше всичко сам, те щяха да са смаяни, но нямаше да са част от него. А така той просто им даваше възможност да си помогнат сами. Силата му можеше да е все така потресаваща, но тази сила се намираше в тяхна служба.

Мъжете задърпаха въжетата и Гавин повика неколцина други. Когато фургонът се отдели от земята и се люшна настрани от стената, те го подпряха, така че да не се разлашка бясно и да нарани някого. Накрая овладяха люлеенето и Гавин извика:

— Добре, дръжте го така!

После се пъхна под фургона и изпълзя по гръб до счупената задна ос.

Фургонът не беше лек и мъжете трябваше да напрягат сили, за да удържат теглото му — а това бяха мъже от град, който армията на Гавин почти бе унищожила преди шестнайсет години. Въпреки това командир Железни не изглеждаше притеснен.

— Не те ли е страх, че ще го пуснат нарочно? — прошепна Кип.

— Не.

Кип обаче се страхуваше. Виж, самият Гавин не показваше никакъв страх. Хвана краищата на счупената ос и ги поднесе колкото може по-близо един до друг. Нямаше полза, те бяха усукани и огънати, но Гавин все пак ги доближи и малко по малко ги свърза с жълто. Последваха колелата на фургона. Той поправи, каквото можеше да бъде поправено, и подмени онова, което не можеше.

Измъкна се навън и даде знак на мъжете. Те спуснаха фургона и той стъпи на пътя. Триумфален вик се надигна сред помощниците. Гавин тупна фермера по рамото.

— Това ще държи около три дни, а после ще трябва да направиш истински ремонт, но дотогава ще изкара.