Черната призма [bg]

Гавин си пое рязко дъх. Карис пленена?

В момента обаче не можеше да направи нищо по въпроса, макар че това го гризеше отвътре.

— Знаех за крал Гарадул — каза той. — Но не и за… другото.

— Така и предположих. Иначе защо ще си тук.

— Мислиш, че ще нападне непосредствено след Слънцеднев?

— На другия ден — отвърна Корван. — Рутгарците ще са се изтеглили, но парийските части още няма да са слезли на брега.

Точно както предполагаше и Гавин. Това не му оставяше почти никакво време.

— Не мога да повярвам, че губернатор Красос не е чул нищо за армията на Гарадул.

— Хич и не вярвай. Знаел е — рече Корван. — Рутгарците са започнали изтеглянето си отрано. Сега са останали само малцина и ще се погрижат да се махнат от града, преди Гарадул да атакува. Защо им е да се бият, за да запазят града за парийците?

— Мръсници — изсумтя Гавин.

— А също така и страхливци и предатели. — Корван сви рамене. — Какво смяташ да правиш?

— Да задържа града.

— И как се надяваш да го постигнеш?

— Като възложа командването на някой, който има опит в загубени каузи.

Настъпи тишина, после Корван вдигна ръце.

— А, не. Не можеш да го направиш. Изключено е. Лорд Призма, аз съм вражески генерал!

— И откога победените са престанали да се присъединяват към армията на победителите?

— Не и като генерали. Не и веднага.

— Минаха шестнайсет години. А и ти си особен случай — рече Гавин. — Корван Данавис, високо уважаван и от двете страни във Войната на Лъжепризмата. Мъжът, който сложи край на войната с чест. Човек с безукорна почтеност и интелигентност. Изтече много време. Защо хората да не повярват, че сме загърбили миналото?

— Защото аз съм този, който ти остави белега на слепоочието, и ти не беше особено доволен от това. А хората на Гавин убиха жена ми.

Гавин сбърчи чело.

— Тук си прав.

— Нямаш нужда от мен — каза Корван. — Ти също не си некадърен командир, лорд Призма.

Вярно беше. Гавин наистина бе добър водач и беше наясно със способностите си. А също и със слабите си места.

— При еднакви армии и терен, и ако аз не разполагам с магия, кой от нас ще победи, Корван?

Корван сви рамене.

— Ако имаш добър помощен състав и полевите ти командири ти казват истината, мисля, че…

— Корван, аз съм Призмата. Хората не ми казват истината. Питам ги: можеш ли да направиш това и това? И те винаги отговарят с „да“. Иска им се да мислят, че като са достатъчно праведни да се подчиняват на Призмата, ще могат по някакъв магически начин да преодолеят всяко препятствие. Когато ги питам дали имат възражения срещу най-нескопосаните ми планове, мълчат. По време на войната ми трябваха месеци и няколко катастрофални провала, докато отуча армията ни от това поне донякъде. Сега не разполагаме с толкова време. — Беше нужна определена умствена нагласа, за да разбереш как точно ще реагира всяко подразделение, с какви ситуации биха могли да се справят и в какви ще се огънат. Гавин го биваше в тази работа. Беше добър в преценката си на вражеските командири, особено онези, които бе срещал, и отгатването какво биха могли да предприемат.