![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Без да изпуска китката му, Вард сграбчи палача за яката със свободната си ръка и му нанесе жесток удар с глава право в лицето.
После втори.
И трети.
Със счупен нос, разбита уста и изпочупени зъби, обезобразеният палач се строполи още преди Вард да изрита червения камшик от ешафода.
Отначало слисан, помощникът на палача започна да се колебае. Но като видя Логан и Йерас, които се бяха качили при Вард и изглеждаха готови за бой, предпочете да се махне. Барабанчикът вече беше изчезнал.
— В името на краля… — започна Горланс.
Вард извади меча си и се доближи до края на ешафода.
— В името на краля… — повтори Горланс вбесен.
— Майната ти.
Горланс помисли, че е чул зле под шума на дъжда.
— К…? Какво?
— Майната ти, а сега ме чуй. Чуйте ме и всички вие — добави той като повиши глас. — Ще отведа Лорн далеч оттук и ще изкормя първия, който поиска да ми попречи. И втория. И третия. Ще трябва да ме убиете, за да ме спрете.
— Мен също ще трябва да ме убиете — обеща Йерас.
— И мен — каза Логан, като извади своите близначки.
Горланс тръгна към ешафода и заплаши:
— Ще бъдете обвинени в предателство!
— Не — спокойно отвърна Вард. — Ако продължавам да служа под твоите заповеди, ще стана предател.
— Вард! Ще дадете сметка за това…
Но Вард не го слушаше.
— Отвържете Лорн — каза той на Логан и Йерас. — Внимавайте.
Отпуснат, с изцъклени очи, Лорн нищо не разбираше.
Логан прибра шпагите си в ножницата и прегърна Лорн през тялото, докато Йерас се занимаваше с оковите.
Вард бдеше.
— Гвардейци! — извика Горланс и извади меча си. — Задръжте тези хора!
Ониксовите гвардейци се спогледаха неуверено. Да спрат Логан и Йерас? Но най-вече да задържат Вард? Старият, както го наричаха, беше първият, когото Лорн бе наел. Кралски ковач, той беше приближен на Върховния крал и беше воювал заедно с него. Той вдъхваше огромен респект и всички го познаваха достатъчно добре, за да знаят, че изпълнява заплахите си: ако някой се опиташе да се изправи със сила против него, щеше да се пролее кръв.
На ешафода Лорн се строполи в ръцете на Логан.
— Гвардейци! — дереше се Горланс. — Гвардейци, заповядвам ви да задържите тези мъже!
Но черните гвардейци продължаваха да се колебаят.
— Подчинете се! — избухна Горланс. — В името на Върховния крал! Заповядвам ви да…
Изведнъж Кай извади меча си рязко.
Същото направиха Ройс и Енград.
После Лиронд, Беор и Емрин.
Горланс се усмихна злобно. Подчиняваха му се. Най-накрая неговият авторитет се налагаше. И то против Вард отгоре на всичко! Против Логан и Йерас! Това беше първата Ониксова гвардия, онази, която Лорн беше създал и днес тя изчезваше. В безчестието. Може би дори сред кръв. Можеше ли Горланс да мечтае за по-хубаво?
Но бързо промени мнението си.
Заедно с Кай, те бяха шестима.
Шестима, които, без да се наговарят, напуснаха редиците и се обърнаха, за да защитават ешафода, откъдето слизаха Логан и Йерас, поддържайки Лорн.
Шест против двайсет.
Знаеха, че ще бъдат обвинени в неподчинение и предателство, но това не ги интересуваше. Защото преди всичко знаеха къде бяха честта и достойнството. Знаеха какво означава да си ониксов гвардеец. Някои помогнаха като носеха Лорн, чиито боси крака се влачеха по паветата, потънали във вода. Другите образуваха ескорт около изтерзаното му тяло.
С меч в ръка Вард скочи от ешафода.
— На Върховното кралство служим — каза той, обърнат към Горланс и към онези, които не бяха помръднали. — Върховното кралство защитаваме.
Никой не посмя да им попречи да напуснат затвора.
Вратите се отваряха пред тях една по една, докато те се отдалечаваха под сивия дъжд и отнасяха този, за когото всички бяха готови да умрат — в този момент и завинаги.
Началото на есента на 1548 година
Кралският дворец (Ориал)
От всички победи най-големите и най-истинските са тези, които се заличават сред забравата и мира. Няма по-лошо от триумфите, които ласкаят гордостта на победителите и унижават победените, защото задоволяват желанието за завоевание на първите и изпълват вторите с горчива ненавист, която не повяхва.