Часовникаря [bg]

Какви истини щяха да му разкрият думите?

Той отново погледна документа и прочете абзаца, който го интересуваше. После — още веднъж.

— Искам да ти прочета нещо.

— Добре, цялата съм в слух.

Райм премести безименния пръст на дясната си ръка и документът се върна на първата страница.

— Това е от самото начало. Слушаш ли?

— Казах ти, че да.

— Добре. „Тази информация трябва да остане строго секретна. От осемнайсети до двайсет и девети юни хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година дванайсет нюйоркски полицаи бяха осъдени за изнудване и рекет на собственици на магазини и бизнесмени в Манхатън и Бруклин, а също за забавяне и прекратяване на разследвания срещу подкуп. Четирима от тях бяха осъдени и за опит за убийство, свързан с горните престъпления. Тези дванайсет полицаи бяха членове на така наречения клуб «Шестнайсето авеню», чието име стана синоним на полицейска корупция.“

Сакс си пое дълбоко въздух. Райм я погледна — беше се втренчила в досието, сякаш беше змия. Той продължи да чете:

— „Няма нищо по-свято от доверието на обикновения гражданин на Съединените щати към служителите на реда, които го защитават. Дванайсетте души от клуб «Шестнайсето авеню» оскверниха това свещено доверие и не само извършиха престъпления, които би трябвало да предотвратяват, а и урониха престижа на храбрите си и самоотвержени другари по служба. Затова аз, кмет на град Ню Йорк награждавам с Медал за храброст следните полицаи, благодарение на които престъпниците бяха заловени: полицай Винсънт Падини, полицай Херман Сакс и детектив трети ранг Лорънс Кьопел.“

— Какво? — прошепна Сакс.

Райм продължи да чете:

— „Тези полицаи многократно рискуваха живота си, работейки под прикритие, за да съберат ключова информация за залавяне на престъпниците и доказателства срещу тях. Поради опасното естество на задачата им, отличието ще бъде връчено в тесен кръг от хора, а този документ ще бъде запечатан с цел осигуряване безопасност на споменатите полицаи и семействата им. Нека знаят обаче, че дори наградата да не стане публично достояние, това не намалява благодарността ни към тях.“

Амелия Сакс го гледаше смаяно:

— Той…

Райм кимна към папката:

— Баща ти е изпълнил дълга си, Сакс. Той наистина е бил сред тримата, които са се измъкнали. Само дето не са били престъпници, а са работили за вътрешния отдел. Той е разобличил клуба „Шестнайсето авеню“, както ти разкри групичката от „Сейнт Джеймс“, но за разлика от теб е работил под прикритие.

— Откъде знаеше?

— Не знаех. Спомних си, че имаше нещо в делото за корупция срещу Лупонте, но не бях сигурен, че баща ти е участвал. Затова исках да видя досието.

— Гле’й ти — измуча Селито с пълна уста, докато похапваше поничка.

— Виж дали няма да излезе още нещо, Лон. Трябва да има още.

Детективът извади грамота и медал — Медал за храброст, най-високото отличие в полицията. Селито го подаде на Сакс. Тя присви очи и се вгледа в написания на пергамент официален документ, носещ името на баща ѝ. С треперещи ръце взе медала.