Часовникаря [bg]

— Линкълн, не можем…

— Тоя знае ли какво правим тук? Не знае ли, че бдим за спокойствието на хората? Обади му се и му го кажи.

Пуласки забеляза, че Том няма намерение да телефонира.

— Дали аз да не го направя? — измънка. — Да се обадя, имам предвид.

Ох, младежка наивност…

— Не му обръщай внимание — каза Том. — Държи се като куче, което иска да си играе. Ако не му обръщаш внимание, спира.

— Куче? Аз ли съм куче? — възмути се Райм. — Подиграваш ли ми се, а, Том? Точно ти, дето хапеш ръката, която те храни? — Доволен от сравнението, добави: — Кажи на каминджията, че съм получил измръзвания. Това е вярно.

— Значи все пак чувстваш… — започна Пуласки, но млъкна смутено.

— Да, мамка му, чувствам, когато ми е студено, Пуласки.

— Извинявай, казах го, без да мисля.

— Поздравления — засмя се Том.

— За какво? — не разбра новобранецът.

— Нарече те на фамилия. Вече те смята за малко повиеше същество от гол охлюв… Така се обръща към хората, които харесва. Аз например съм просто Том. Завинаги само Том.

— Ако пак му се извиниш обаче, отново ще бъдеш понижен — предупреди Сакс.

Звънецът иззвъня и Просто Том отиде да отвори.

Райм погледна часовника. Часът бе 13.02. Възможно ли беше майсторът на камини да е толкова точен?

Разбира се, че не. Лон Селито влезе, понечи да свали палтото си, но се разколеба. Втренчи се в па̀рата, излизаща от устата му.

— Бога ми, Линк, с парите, които съдираш от общинския бюджет, поне сметката за парно да си беше платил. Това кафе ли е? Топло ли е?

Том му сипа една чашка, Селито я обхвана с едната си длан, а с другата ръка отвори куфарчето си. Извади стара папка с листа, изписани с избледняло мастило и молив, имаше много задраскани изречения, свидетелство за общинската политика на икономии от канцеларски материали.

— Случаят „Лупонте“? — попита Райм.

— Същият.

— Трябваше ми за миналата седмица — изръмжа криминалистът.

Ноздрите го боляха отвътре от студа. Може би трябваше да каже на майстора, че ще му плати след един до пет месеца.

— Почти се бях отказал, Лон. Пуснах корени от чакане. Какво ще кажеш за този израз, нали обичаш поговорките?

— Сещам се за друга: „Ако направиш услуга на някого и не е доволен, кажи му да си го начука“.

— Добре звучи.

— Пък и не ми беше казал, че е толкова секретно. Наложи се сам да узная. Накрая Рон Скот ми го намери.

Детективът отвори папката и разлисти документите. Райм изпита безпокойство, чудеше се какво ще намери вътре. Можеше да е полезно, можеше да е катастрофално.

— Трябва да има официален доклад. Намери го.

Селито разрови документите. Извади един. На горната страница имаше надпис на машина: „Артър Лупонте, заместник-комисар“. Бе залепено с поизбеляла червена лента с думата „Секретно“.

— Да го отворя ли?

Райм завъртя очи.

— Линк, кажи ми, когато доброто ти настроение се завърне.

— Монтирай го на рамката за четене. Моля и благодаря.