Краля демон [bg]

Изживяването му напомни за онзи случай, когато изпи цяла чаша от уискито на Лушъс, за да спечели един облог. Ярки картини прелетяха през ума му и се сблъскаха зад очите му. Косата му настръхна, пламъци обляха кожата му. От тялото му захвърчаха искри и прогориха дупки в ризата и кожения му клин. Той протегна ръце напред, сигурен, че прилича на сламените кукли, които клановете палят по жътва. Ами ако подпали цялата шатра? Все пак беше дървена.

Обзет от паника, скочи на крака и закрачи сляпо към вратата и прохладния нощен въздух.

Чу Елена да подвиква:

— Жарава, върви с него, помогни му.

Хан се чувстваше нажежен, озарен, по-лек от всякога; същински пламък в тяло-фенер, което ще се разтопи всеки момент. Вдигна ръце и видя, че светят в тъмнината, а костите му прозират през плътта.

В следващия момент Жарава го хвана и помежду им протече магическа сила, която уравновеси напрежението.

— Кръв и кости — удиви се Жарава. — Не бива да си даваш такава свобода. Успокой се или ще опожариш целия лагер. — Пъхна нещо твърдо и студено в ръцете му. — Дръж. Опитай с това. Отпусни енергията бавно и той ще я погълне.

Беше амулетът, който му бяха връчили на церемонията по преименуването — клановият танцьор, обграден от огньове.

Хан вдиша дълбоко, издиша и се съсредоточи върху амулета. Магията се вливаше в медальона през ръцете му, а огнените потоци под кожата му стихнаха до тънки струйки. След няколко минути вече се чувстваше поизцеден от енергията си и по-малко запалим.

— Благодаря ти — прошепна Хан и върна амулета на Жарава.

— Научих това-онова на принципа проба-грешка — обясни приятелят му. — Например как да събираш магията си в тези неща и да я съхраняваш за по-късно.

— Лошо ли е? — попита Хан. — Че източих моята магия в твоя амулет?

Жарава сви рамене.

— Нямам представа. От около година научавам как контролирам силата си, но не са ме обучавали истински. — Устните на Жарава се извиха в усмивка, първата, която Хан виждаше по лицето му от церемонията по преименуването. — Старейшините ще се окажат прави — много по-могъщ си от мен. Или просто си трупал магия още от бебе.

Хан изпитваше егоистично облекчение: ето, Жарава споделяше премеждието му; имаше с кого да пътува до Одънов брод; не му се налагаше сам да се бори с всичко това.

— Ще трябва да говориш с Елена за амулета ти — подсети го Жарава. — Тя ще направи специален за теб.

Но какъв? Дали Хан щеше да има дума по въпроса? Отново протегна ръце напред, наблюдавайки с изумление как малки пламъчета просветват по кожата му.

Тъничък звук, нечия рязка глътка въздух, го накара да вдигне поглед към сенките под дърветата. Там стоеше Птица, замръзнала на място, потресена. А зад нея стърчеше Рийд Демонаи. Красивите му черти бяха застинали в стремителна гримаса, сякаш току-що бе открил пепелянка в купчината дърва за огрев и обмисляше как да я умъртви.