Краля демон [bg]

— Елена Сенестре — обади се Върба. — Отмъщението никога не ни носи търсената утеха. Сама го знаеш.

Очите на Хан не помръднаха от очите на Елена.

— А ако размисля? Ще ми сложиш ли гривните отново?

Елена поклати глава.

— Беше достатъчно трудно първия път. Сега ще си много по-силен. Този път няма да успея да удържа магията.

— Помисли си няколко дни — прикани го Върба. — Можеш да се обърнеш към всеки от нас за съвет.

Все едно някой от тях, освен Върба, би опитал да го разубеди. Трябваше да им го признае: репутацията им на вещи търговци беше заслужена.

Знаеше какво би казала майка му. Задръж гривните, остани при Върба, научи занаята, изкарвай си хляба с честен труд. Стой настрана от Баяр. Не поемай излишни рискове. И точно така трябваше да постъпи.

И какво имаше да рискува? Майка му и Мари вече платиха за глупавите му грешки. Обърка всичко. И нямаше как да оправи нещата.

Но вината не беше само на негова. Висшият магьосник, кралицата и Гвардията ѝ също си изиграха ролята. Единственият начин да ги накара да съжаляват за постъпките си бе да им покаже колко всъщност струва човешкият живот; единственият начин да привлече вниманието им бе да поеме риск.

Точно в онзи момент не го интересуваше какво ще се случи с него. А това беше добре, като се имаше предвид, че не вижда благополучна възможност за бъдещето си.

Протегна ръце към Елена.

— Взех решение. Свали ги. — Побърза да погледне към Жарава и по лицето на приятеля си видя смесицата от облекчение, болка и съжаление.

— Самотен ловец, почакай! — викна Върба и се обърна към околните. — Това момче загуби майка си и сестра си преди по-малко от месец. В момента скърби и му е нужно време, за да се съвземе. Не бива да го подтикваме към прибързани решения.

— Не разполагаме с много време — напомни Елена. — Жарава заминава за Одънов брод вдругиден, а ще бъде по-безопасно, ако пътуват заедно. Семестърът започва след месец, пътят ще им отнеме доста време, дори да не се сблъскат с неприятности.

— Просто не искам да взема решение, за което по-късно ще съжалява — обясни Върба.

— Няма нищо. Вече реших — повтори Хан, този път с по-сигурен глас. — Кой ще го направи? — Погледът му отскочи от Елена към лорд Авърил.

— Седни — заповяда му внезапно Елена, без да поглежда към Върба. Хан се разположи на една пейка, тя донесе торбата си и се настани до него. — Доближете факлите. — Жарава и Авърил се подчиниха. Задушливият пушек опари носа на Хан.

Елена бръкна в торбата си от еленова кожа и извади малък вързоп. Разгърна коженото покривало и разкри комплект фини златарски инструменти. Взе чук и длето, притисна ръката на Хан върху кокалестите си колене и махна на Върба. Тя коленичи до тях, хвана здраво дясната му китка и го погледна в очите. Той отвърна на погледа ѝ и се опита да запази лицето си безизразно.

Елена нареждаше нещо шепнешком и чукаше с бижутерските инструменти, следвайки гравираната върху среброто линия на руните. По нея започнаха да се появяват тънки пукнатини и да се разширяват след всяко чукване.