Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
507. Момчетата стават романтично настроени към майките си, а момичетата — към бащите си. До 3-годишна възраст любовта на момчето към майката, както у бебето, се определя предимно от неговата зависимост от майката. Но сега тази любов става значително по-романтична като любовта на баща му. На 4 години детето твърди, че като порасне, ще се ожени за майка си. На него не му е ясно какво представлява женитбата, но то е абсолютно сигурно, че майка му е най-важната и привлекателната жена на света. Малкото момиченце, което расте като копие на майка си, изпитва също такава любов към баща си.
Тази силна, романтична привързаност помага на децата да израстнат духовно и да добият здрави чувства към противоположния пол, които по-късно ще ги насочат към сполучлив брак. Но тази привързаност има и друга страна, която създава известно нервно напрежение у повечето деца на тази възраст. У някои от тях това напрежение може да бъде значително. Когато един млад или възрастен мъж обича много една жена, без да иска, я желае само за себе си и неволно я ревнува, ако между нея и друг мъж съществува любов. Разбира се, като осъзнава любовта към майка си, на 3, 4 или 5 години, момчето осъзнава колко много тя вече принадлежи на баща му. Това вътрешно го дразни независимо от голямата преданост и възхищение, което изпитва към баща си. Понякога то тайничко желае баща му да изчезне и след това се чувствува виновно за такива „нелоялни“ помисли. С детския си разсъдък то си въобразява, че баща му изпитва същата ревност и омраза към него. То се опитва да прогони тези страшни мисли, защото в края на краищата баща му е много по-голям и по-силен, но те изплуват в сънищата му. Ние считаме, че тези смесени чувства — на любов и ревност, на страх от бащата са главната причина за кошмарите, които измъчват на сън момченцата на тази възраст (те сънуват, че ги гонят великани, разбойници, горили и други страшни същества).
Когато малкото момиченце се развива нормално, то също така се привързва към баща си и изпитва собственически чувства към него. Понякога то иска нещо да се случи с майка му (която то иначе много обича), за да остане баща му само за него. То даже може да каже на майка си: „Ти можеш да заминеш за някъде, а аз добре ще се грижа за татко“. Но след това си въобразява, че майка му го ревнува и подсъзнателно се тревожи.
Опасенията на децата, че родителите им се сърдят, се смесват с тревогите, породени от факта, че момчетата и мъжете са по-различно оформени, отколкото момичетата и жените. Това ще бъде разгледано в т. 515.
Тъй като според нас всички малки деца минават през този стадий, родителите не трябва да се безпокоят, освен ако детето започне прекалено много да се страхува и да бъде антагонистично настроено спрямо родителя от същия пол или пък ако се привърже прекалено много към родителя от противоположния пол. В такъв случай е най-добре да потърсите съвета на детския психиатър.
508. Тази привързаност няма да се задълбочи. Тази романтична привързаност на децата във възрастта между 3 и 6 години към родителя от противоположния пол може би е предназначена от природата, за да подготви чувствата на детето за бъдещия му живот като съпруг или баща или пък като съпруга и майка. Но природата не дава възможност на тази привързаност да се задълбочи и да продължава през целия живот или даже през цялото детство. На 5 или 6 години детето постепенно загубва надеждата, че ще притежава родителя за себе си, и все повече насочва своите интереси към училището, към други деца и възрастни извън семейния кръг. Тогава силната привързаност вече ще е изиграла своята роля (както пълзенето в кърмаческия период) и ще бъде надживяна.
Така че бащата, който разбира, че понякога синът му изпитва към него подсъзнателни чувства на омраза и страх, няма да му помогне, ако е бил добър към него или пък като се преструва, че в същност не обича много жена си. Впрочем, ако момчето се убеди, че баща му се страхува да бъде силен мъж, твърд баща и любещ съпруг, може да добие чувството, че майката твърде много му принадлежи и това ще породи у него чувството за виновност и страх. Освен това ще му липсва вдъхновението от един мъжествен баща, какъвто то би трябвало да има, за да развие своята собствена мъжественост и смелост.
По същия начин майката даже и да знае, че малката й дъщеря понякога я ревнува, най-добре й помага да израсне, когато постъпва като майка, която не разрешава да бъде разигравана, знае как и кога да бъде твърда и не се страхува да прояви своята любов и привързаност към съпруга си. Ето защо животът на момичето се усложнява, ако майка му е по-добра и привързана към него, отколкото баща му. Същото е валидно и в случаи, когато майката е по-близка и любеща към сина си, отколкото към съпруга си. Такива отношения отчуждават момчето от баща му и го карат да се страхува от него. По същия начин баща, който се огъва в ръцете на дъщеря си, който се държи, като че ли компанията на дъщеря му е по-приятна от присъствието на жена му и винаги противоречи на майката при нейната възпитателна дейност, в същност не помага нито на майката, нито на дъщерята. Това пречи на добрите отношения, които дъщерята трябва да има с майка си, за да израсне като щастлива жена.